АgriTech Market 2018: Фермерите се еманципират от субсидиите

АgriTech Market 2018: Фермерите се еманципират от субсидиите
Излезе специалният проект на Трактор.БГ - Годишен обзор на пазара на селскостопанска техника АgriTech Market 2018. В осма част ще се запознаете с тенденциите за финансиране и еманципирането на фермерите от евросредствата. 
 
Има 5 възможности, чрез които стопаните да купуват земеделска техника:
- Собствени средства
- Мерки от ПРСР
- Собствен лизинг от фирмата-търговец 
- Лизингова компания
- Кредитиране от банка 
 
Като изключим първата опция, всички останали са реални възможности за финансиране и подпомагане на стопаните, за да могат да купят необходимата техника.
 
Големите ръстове на продажби на машини за селското стопанство у нас са свързани предимно с отварянето на приеми по мерки за купуване на техника от ПРСР. Така е станало през 2008/2009 г. През 2015 г. също. Това обаче може съвсем да престане със следващия програмен период и обновяването на Общата селскостопанска политика. Особено след Brexit.
 
 
Очевиден е фактът, че стопаните за краткото време, в което сме в ЕС, свикнаха да разчитат на парите от Европа, които са сериозна подкрепа за инвестиране в нови машини. Дори и търговците отчитат, че влиянието им доскоро e било прекалено голямо и това е довело до сегашната ситуация, която някои определят като непредвидима и нестабилна.
 
„Причината за това са програмите, които така или иначе не се осъществиха в размера, в които всички очакваха“, смята търговският директор на Maschio Gaspardo България Симеон Симеонов.
 
„Неудобство за нас е неизвестността за момента на изпълнение на проектите, където сме заложили продажба на наши машини. Този процес трябва да се урегулира, така че доставчиците на техника да планират навреме доставките на заявените машини по проекти и бенефициентите също да планират дейностите с тези машини своевременно. Все пак, селскостопанската дейност е сезонна и доставката на машини трябва да се случва, когато те са необходими в стопанството”, казва от своя страна Елисавета Маркова, управител на „Варекс” ООД.
 
От друга страна редица изисквания към кандидатстването създадоха неравенство между фермерите в различните краища на страната, а и на Европа.
 
„Нашият район – Сливен, е градска община, не е селски район и няма плащания за площи с природни ограничения - т. нар. НР, което ни прави аутсайдери във връзка с ПРСР, и не можем да участваме активно по програмата за модернизация. Тя вече е и с изчерпан бюджет, защото попадаме в район, в който не можем да натрупаме почти никакъв конкурентен брой точки. И цялата тази механизация лежи на собствените ни възможности, с които разполагаме, за да механизираме някак фермата“, разказа Янка Попова, съпредседател на „Национална овцевъдна и козевъдна асоциация“ (НОКА).
 
 
Според търговците на агротехника това трябва да се промени и то е наложително. Като пример за тази необходимост те посочват мудния процес по одобрението на проектите по мярка 4.1, която беше една от чаканите именно заради възможностите за финансиране в сферата на техниката и модернизацията на стопанствата.
 
 
„С дистанция от близо две години ние често вече и не помним точно конкретно какво и на кого сме предложили“, коментира Деян Данов, „Агрола“ ООД. Той смята, че държавата е длъжник на всички в агросектора. „Стопаните бяха подлъгани преждевременно да инвестират в покупката на нова техника, а ние – търговците, да внесем огромно количество техника, за да откликнем адекватно на уж големите очаквания за скок в продажбите“, обясни той.
 
Обемите реализирана техника през 2017 г., въпреки ръста спрямо предходната година, са значително под обичайните нива за страната, смятат търговците, а изпълнителният директор на „Интерагри” Даниел Минев е категоричен: „Повишението беше продиктувано от една страна от безкрайното протакане и чакане през цялата 2016 г. да се отвори мярка 4.1, както и поради голямата несигурност, спекулации и дезинформация около мярката.
 
Повечето от фермерите изчакваха не само входиране, а и одобрение на своя проект, преди да купят техника. Това така и не се случи през 2016-а и резултатът е красноречив в статистиката. Всички чакаха и много дори не знаеха какво чакат. Напомня ми малко за опашките пред магазините преди демокрацията, когато хората чакаха да докарат „нещо“.
 
Цифрите през 2016 г. показват ясно, че несигурността и спекулациите по отношение на мерките от ПРСР вредят значително на земеделския бизнес, защото земеделците, които чакат и отлагат инвестициите в техника, губят приходи, реализират значителни и понякога огромни загуби. През 2017-а нещата не бяха много по-различни”.
 
Освен стопаните, обаче, има и фирми качили се на вълната на евросубсидиите.
„Според мен ситуацията, която е в момента, ще се запази с тенденция за влошаване на положението на фирми, които разчитат на продажби главно чрез европейските програми“, отбелязва инж. Рашид Узунов от „Раломекс“.
Засилва се мнението, че съвсем скоро няма да може да се разчита на субсидии и това ще създаде ясна представа за пазара на агротехника у нас.
 
Изкривяването не е само в пазара. Създава се една особена конкурентна среда между бенефициентите, която освен това пресича логични процеси за сметка на търсените европари.
 
 
Логично и естествено е стопаните да се сдружават или да създават организации на производители.
Така те могат да си купят повече машини, които да използват или да продават заедно продукцията си, като по този начин да стъпят на по-сериозни, големи и платежоспособни пазари.
 
И тук идва изкривяването.
„Доста производители решиха да се сдружат, направиха разходи, признаха ги и проектите им не минаха. Част от тези производители, ако бяха си направили самостоятелни проекти, щяха да бъдат одобрени, а така в групи, няма как, защото ранкингът не беше направен приоритетно за стимулиране на организирането на производители“, посочи председателят на Добруджанския овощарски съюз Димитричка Търпанова.
 
Ако няма подобни вдлъбнатини в пространството, създаването на организация на производителите е важен момент за българските фермери, тъй като така ще могат да печелят повече.
 
„Един фермер няма да влага огромни собствени средства в скъпа машина. Някои струват по 650 000 евро. Това са огромни пари, които не са оправдани, защото тази машина ще работи един месец в годината, примерно. В една такава инвестиция няма икономическа целесъобразност“, смята земеделският производител Христо Цветанов в защита на идеята за създаването на организации на производители.
 
Той посочва, че бизнесът не бива да се осланя на програми, мерки и субсидии.
„Това не е устойчиво, а според мен ще има и завой в политикитие на ЕС, може да не е драстичен, но ще го има и това респективно ще се отрази и на мерките“, казва Христо Цветанов.
 
На същото мнение е и управителят на „Оптиком“ ООД Веселин Генев: „Положителната новина е, че европейските субсидии вече не са основен източник на финансиране на покупката, а се разчита главно на лизингови схеми и банково кредитиране“, смята той.
 
И производителите смятат, че това е положителна тенденция.
„Въпреки липсата на еврофинансиране за фермерите в момента, пазарът се развива добре. Смятаме, че липсата на субсидии за покупка на машини ще отрезви пазара и ще има оздравителен ефект”, коментира изпълнителният директор на „Металагро” Найден Йосифов.
 
Фактът, че пред цяла Европа стои големият въпрос как ще се разпределят бюджетите, каква ще остане вноската на всяка страна-членка след Brexit и дали въобще парите, отпускани като субсидии ще бъдат достатъчни за нови и големи покупки на машини, води до една изплуваща тенденция в общата картина на пазара на селскостопанска техника.
 
Фермерите ще разчитат все повече на собствени средства и кредити 
През последните няколко години кредитирането на земеделски производители е придобило различни размери и посока. 
 
 
За разлика от предходните години, когато банките нямаха толкова силен фокус в сектора, сега нещата са различни и фермерите са едни от най-желаните клиенти. Ръстът при предоставените кредити на земеделски производители в последните две години средногодишно нараства с 9% за сравнение с другите сектори, където кредитирането е по-скоро с отрицателни стойности.
 
Наблюденията на специалистите сочат, че от 2013 г. кредитирането на сектора се увеличава, като по-голяма част от банките на местния пазар са фокусирани към този клиентски сегмент. По последни данни към средата на 2016 г. кредитната експозиция на банките в България към сектор „Земеделие“ възлиза на 1,69 млрд. лв.
 
Субсидиите от ЕС са определящи за развитието на сектора и са предпоставка за авансово оборотно финансиране - за текущи разходи, покупка на семена, торове, препарати, горива, заплащане на ренти, труд и други разходи.
На второ място след оборотното финансиране, веднага се нарежда търсенето на инвестиционни кредити за финансиране на покупките на земеделска техника, включително и по проекти от ПРСР 2014-2020.
 
 
Земеделските производители ползват инвестиционно финансиране и за покупката на земеделска земя, като търсенето е силно зависимо от качеството и най-вече от цената й, допълват специалистите.
 
Какво очакват банките?
С цел повишаване на конкурентоспособността и увеличаване на добавената стойност сегментът следва да се развива в посока цялостна модернизация, смятат от Банка ДСК.
 
 
Редица проучвания сочат, че около 80% от селскостопанските машини са на възраст над 10 години.
Това обстоятелство налага нарастване на търсенето на инвестиционно финансиране за покупка на машини и съоръжения.
В банката смятат, че земеделските производители проявяват все по-жив интерес към иновативните продукти, които се предлагат на пазара. Именно това ще се отрази върху избора им занапред.
 
Продуктите трябва да са ориентирани към потребностите на фермерите и да са свързани с въвеждане на нови технологии и купуване на нови машини и съоръжения.
 
От Първа инвестиционна банка прогнозират, че ще продължи да има значително търсене на кредити за реализиране на инвестиционни проекти по различни мерки на ПРСР, както и за допълнително оборотно финансиране.
Експертите от Интернешънъл Асет Банк очакват, че кредитите срещу субсидии от директните плащания ще продължат да бъдат най-използвани и популярни сред земеделските производители, поне до края на настоящия програмен период.
 
По отношение на кредитите за покупка на техника и земеделска земя също имаме позитивни нагласи, базирани както на развитието на отрасъла, така и на възможностите за финансово подпомагане, посочват от банката.
 
За ПроКредит банк основното предизвикателство пред агросектора е свързано с постоянната нужда от инвестиции с оглед подобряване на ефективността на обработките, повишаване на добивите, покупка на земеделска земя с цел осигуряване на стабилност на стопанството и т. н.
 
Това обуславя нуждата от осигуряване на финансови ресурси за осъществяване на тези проекти.
Очакваме окрупняване или обединяване на по-малките производители с цел подобряване на ефективността на стопанствата и реализиране на по-големи съвместни проекти. Развитие очакваме и при инвестициите в посока преработка на селскостопанска продукция, където има и възможност за откриване на повече работни места, посочват от финансовата институция.
 
 
В Райфайзен банк са на мнение, че секторът ще остане все така активен и динамичен поне до 2020 г., когато отново се очакват промени в Общата селскостопанска политика на ЕС.
 
Отсъствие на резки промени в близките няколко години прогнозират и в СИБАНК, като добавят, че ще има увеличаване на търсенето на кредити за оборотни средства.
През следващите няколко години се очаква фермерите в България да се насочват все повече към производство на качествена продукция, предназначена за платежоспособни пазари, в какъвто се превръща и българският, коментират от УниКредит Булбанк.
 
Очакваме освен в диверсификация в различни видове култури (технически, овощни градини и др.), фермерите да инвестират в машини и производства за добавяне на стойност към крайния продукт – различни опаковки, хладилници, еко и биопроизводство и др., посочват експертите.
 
 
Материалът е част от специалния проект на Трактор.БГ - Годишен обзор на пазара на селскостопанска техника АgriTech Market 2018, който можете да изтеглите безплатно.