Димитър Зоров: От 8000 биопроизводители 70% са на тефтер или се въртят

Димитър Зоров: От 8000 биопроизводители 70% са на тефтер или се въртят

 

В България има 90 % дефицит на биологични продукти от растениевъдството. Съвсем отговорно твърдя това. Казах го и на зам.-министъра, който беше с ресор “Биологично земеделие” - Чавдар Маринов. Тогава той извади факта, че имаме към 8000 биологични производители и 70% от тях, без да ги обиждам, са на тефтер или се въртят - излизат от биологично в преход само заради едни субсидии. Това коментира Димитър Зоров, председател на Национален съюз на говедовъдите в България (НСГБ), по време на третото заседание на Тематичната работна група за разработване на Стратегическия план, което се проведе на 16 ноември.

 

Причина за изказването му беше предложението на ресорното ведомство за биологичното производство. В него е записано, че размерът на хектарите в направление „Биологично растениевъдство“ ще се подпомага със 100% само до 50 ха. След това подпомагането изглежда по следния начин:

 

Размер на площите    Ставка
50.01 до 65 ха.                50%
над 65.01 ха                    10%

 

Според Зоров предложението на МЗХГ е дискриминационно и ще принуди биостопанствата с размер над 50 ха да престанат да произвеждат биопродукти.

 

“Тези стопанства ще бъдат лишени от компенсаторни плащания, каквито са субсидиите за биоплощите. Те реално се изплащат, за да компенсират по-големите разходи при този вид производство, както и по-ниските добиви заради биоограниченията”, обяснява Зоров в становището, изпратено от Асоциация на месопреработвателите в България (АМБ) и от Национален съюз на говедовъдите в България (НСГБ).

 

По думите му е напълно погрешно да се приравняват различните култури под един знаменател, като например фуражни култури и плодове или зеленчуци. Това според Зоров “показва изключително непрофесионален подход”. 

 

“Подходът не е направен професионално. Не можеш да предлагаш еднакъв критерий от 50 ха, защото 50 ха означава много за зеленчуците, но 50 ха за фуражни култури е нищо”, обясни Димитър Зоров по време на проведеното онлайн заседание.

 

Неговата идея е да не се поставят ограничения при размера на площите, а да се засили контролът.

 

“Компенсаторно подпомагане трябва да получават само реално произвеждащите, реализиращи и с доказана заетост стопанства. Практиката досега показва, че постоянно контролирани от всички органи, в това число ДФЗ и ЕК, са именно стопанствата над 100-150 ха. Фермите до 10-15 ха са регистрирани заради субсидиите и почти не попадат под контрола. Резултатът от това ограничение обаче ще унищожи реално произвеждащите биостопанства”, обяснява Зоров.

 

Друго предложение на ресорното ведомство този път в направление „Биологично животновъдство“ е подпомагането за животни от основното стадо (без приплодите) от следните групи, приравнени към земеделски култури – постоянно-затревени площи, фуражни култури и люцерна, да е 0,5 ЖЕ/ 1 ха:

 

•    едри преживни животни (млечни крави и биволици), отглеждани за мляко;
•    едри преживни животни (месодайни крави и биволици), отглеждани за месо;
•    дребни преживни животни (овце-майки и  кози- майки), отглеждани за комбинирано производство (мляко и месо).

 

„Биологично животновъдство“ се определя при съотношение 0,5 ЖЕ/ 1 ха. Размерът на животинската единица (ЖЕ) се формира въз основа на възрастта на отглежданите животни (към крайната дата на съответната кампания). Според Димитър Зоров това предложение също не е реално и не отразява реалните необходимости.

 

За целта той илюстрира следната ситуация:

 

“Една от българските млечни биоферми, която отглежда 200 крави за биосурово мляко, няма да може да изхрани животните си със заложените по този начин критерии. Замислят ли се онези, които предлагат такива площи, как ще бъдат отглеждани 1 000 овце или кози? Как и къде ще пашуват тези животни и откъде ще се набави силаж, сено и храна за зимния период? Да не говорим какво би се случило, ако собственикът на фермата иска да разшири дейността си и да увеличи броя на животните. С какво ще се изхранват подрастващите (говеда до 24 месеца / овце и кози до 1 година)? Тези предложения загробват българското животновъдство”, добави Димитър Зоров.

 

Според него тук затревените площи, фуражни култури и люцерна трябва да бъдат увеличени двойно. Предложението на АМБ е подпомагането за животни от основното стадо (без приплодите), приравнени към земеделски култури – постоянно-затревени площи, фуражни култури и люцерна – да бъде 0,3 ЖЕ/ 1 ха, а не както МЗХГ предлага - 0,5 ЖЕ/1 ха. Като това се отнася за:

 

•    едри преживни животни (млечни крави и биволици), отглеждани за мляко;
•    дребни преживни животни (овце-майки и  кози-майки), отглеждани за комбинирано производство (мляко и месо). 

 

Освен това в направление „Биологично животновъдство“ подпомагането е за животни от основното стадо (без приплодите) от следните групи, приравнени към земеделски култури – постоянно-затревени площи, фуражни култури и люцерна – 0,4 ЖЕ/ 1 ха за:

 

•    едри преживни животни (месодайни крави и биволици), отглеждани за месо.

 

Съответно Асоциацията предлага да бъдат премахнати и ограниченията за компенсаторното подпомагане на площ в направлението „Биологично растениевъдство“ за стопанствата, развиващи направление „Биологично животновъдство“ до пропорционален размер на горе предложените съотношения ЖЕ/1ха по бройката на животните в стопанството.

 

Предложението на Димитър Зоров беше подкрепено и от Стоилко Апостолов, управител на Фондация “Биоселена”.

 

“Ние внесохме предложение да се добавят фуражните култури и люцерната в интервенцията, която касае плащането за животни. В нея да се включат не само постоянно затревените площи, но фуражни култури и люцерна. Тоест да ги извадим от групата, където има ограничение до 50 хектара и дегресивно плащане”, каза Стоилко Апостолов.

 

Другото предложение на "Биоселена" касае размера на площите, които са включени в тази дегресивна ставка. 

 

“Нашето предложение е вместо 50 ха, площите, които да получават 100% подпомагане, да станат 200 ха. Следващата стъпка да бъде от 200 до 300 хектара на 80% и над 300 хектара – 25% плащане.

 

Обосновката ни за това предложение е разрезът, който изпратиха миналата година от Министерството на земеделието, на който се стъпи въвеждането на тези дегресивни ставки заради изчерпания бюджет на мярка 11.

 

Нашето мнение е, че това беше временна мярка, тъй като бюджетът беше празен, осигуриха се допълнително 40 милиона евро, които трябваше да бъдат разпределени по-справедливо. Но сега сме в съвсем друга ситуация. Сега планираме мярка или интервенция в следващите седем години. Има „Зелена сделка“, има индикатори, заложени в нея, и би трябвало вече да бъдем по-амбициозни в планирането”, добави Апостолов.

 

Проучване на фондацията показва, че от всички заявени площи за подпомагане по мярка 11 през 2019 г. тези, които имат повече от 50 ха, са били 336 стопанства, като те обработват общо 58 хиляди ха, или 72% от всички сертифицирани площи, заявени за подпомагане.

 

“Всички, които са над 50 ха, обработват 72% от земята. Ако запазим тази стъпка и за следващия седемгодишен период, това означава, че едва ли ще имаме някакво увеличение в площите. В момента то е около 3,5%, а по някои статистики е около 5%, но как ще стигнем 25%?! Изобщо не си представям, че това ще се случи при такъв тип подпомагане. Да не говорим, че и в момента има хора, които например отглеждат маслодайна роза, лозя и градини и имат повече от 50 ха. Те в момента са в хипотезата на тази дегресивна ставка. Така че дори тези, които вече са сертифицирани от години, има риск да се откажат”, заключи Стоилко Апостолов.

 

Следете темата и на cap4us.agri.bg

Добави коментар