Докъде са Брюксел и София в изграждането на новата ОСП?

  • 11.03.2021 11:06
  • 16
  • 0
  • Новини
Докъде са Брюксел и София в изграждането на новата ОСП?

 

Съвсем естествено, когато обсъждаме докъде стигнахме с новата Обща селскостопанска политика (ОСП) у нас, първо да обърнем поглед към преговорите и подреждането на пъзела с новата аграрна политика на Стария континент, чието активно действие се развива в Брюксел. Заедно с председателя на Института за агростратегии и иновации - Светлана Боянова, коментираме темата. Според нея има няколко ключови неща, които е необходимо да се знаят. 

 

Светлана Боянова: На първо място - преговорите по трите регламента закъсняха. И това стана не само заради COVID-19, а се забави триалога, не се постигнаха съгласия между тези, които решават бъдещото законодателство - Европейският парламент, Съветът на земеделските министри и Европейската комисия.

 

Трябваше да се изчака да се види какво се случва с бюджета на ЕС, след това дойде COVID-19, Brexit, така че имахме забавяне от няколко фактора. Заради него, естествено, нашите земеделски стопани трябва да имат някаква отсрочка в прилагането на ОСП. В тази връзка Комисията предложи да има едногодишен преходен период. Само че след като беше гласувана финансовата рамка през юли, стана ясно, че ЕП предлага този период да бъде двегодишен. 

 

От своя страна ЕК не е много съгласна и аргументът е, че по този начин ще забавим изпълнението на амбициозните цели, които си е поставила, особено в частта климат и околна среда. Но напоследък комисарят Войчеховски каза, че е отворен за нови аргументи - което означава, че нищо не е решено около преходния период. При всички положения очевидно ще имаме поне една година. Като през ноември месец очакваме да стартира т.нар. триалог, или истинските дискусии между трите институции на ЕС. 

 

Гласуваният бюджет за ОСП от 344 млрд. евро дава голяма доза сигурност за следващите решения, които все още са отворени. Към него има и една немалка сума - 7,5 млрд. евро, които ще бъдат раздадени под формата на помощ като част от плана за справяне с COVID кризата. 

 

Кои са отворените въпроси? 
Светлана Боянова: Стратегическите планове, на първо място. И в двата случая с времетраенето на преходния период, ние ще трябва до края на следващата година да предоставим своите стратегически планове, които да бъдат одобрени от Комисията. Тук има някои нюанси.

 

 

Например, Германското председателство на последното заседание заяви, че иска при оценката на стратегическия план, тя да се обосновава на задължаващи правно документи. Това е доста сериозно, защото например препоръките, които ще получим за стратегическия план по стратегията “От фермата до трапезата” трябва по някакъв начин да се инкорпорират в Стратегическия план, но те не са задължителни.

 

Очаквам тук да има нещо като пречка, която трябва да бъде преодоляна. Друг въпрос е, че както знаем вече, ОСП преминава от “даваме субсидии, само защото спазваме някакви изисквания” към “даваме субсидии при резултати”. Това означава, че трябва да имаме цели, индикатори, които да спазваме и после трябва да покажем, че сме ги изпълнили. И ако не сме ги изпълнили, съответно ще има някакво санкциониране на страната членка. Този регламент е все още в дискусия.

 

В случая администрацията ще има повече работа, защото тя ще трябва да дава доказателствата, че целите са изпълнени. 

 

Светлана Боянова: Отворена тема е и Зелена архитектура. Тя беше предложена от комисията точно, за да се завиши приносът на ОСП за околната среда и климата. Сега е важно да се получи допълняемост между тази архитектура, която е предложена в ОСП и Стратегията “От фермата до трапезата”. Това, което напоследък се дебатира и затова казвам, че е отворен въпросът, е по отношение на т.нар. екосхеми. Комисията предложи те да са задължителни за страните-членки, но доброволни за самите фермери.

 

Ако екосхемите не са много добре конструирани и няма интерес към тях, има голям риск тези средства не само да не могат да се усвоят, а и ще компроментираме изцяло идеята.

 

Поради тази причина германският министър Клокнер беше подготвила предложение, което още е на масата и трябва да се обсъжда. То гласи,че ако в първите две години схемите не могат да бъдат приложени с реален ефект, т.е. няма интерес, да могат да бъдат прехвърлени средствата към друг вид директни плащания. Естествено, тук възникна напрежение, защото екосхемите не са, за да се усвояват някакви пари, а идеята е да се постигнат екологични цели. 

 

Германия ревизира предложението си малко след това и предложи прехвърлянето да се случва, ако са изчерпани всички останали възможности. 
Боянова отбеляза като висящ въпрос и този за резерва при кризи и други извънредни мерки. Причината за това е пандемията от коронавирус. 

 

Има неясноти и по темата с дефинициите на понятия като истински фермер, млад фермер, постоянно затревени площи, допустим хектар - те не са изяснени.
Важна тема за фермерите и също с нерешен финал са таваните и преразпределителното плащане. 
Причината за всички тези невзети решения, Светлана Боянова обясни с това, че заради пандемията институциите търсят гъвкавост и работещи варианти. 

 

Причината е, че е трудно да нагърбят земеделските стопани с допълнителни изисквания, предвид ситуацията по света и усилията им да осигурят храна за всички. 

 

В контекста на участник в тематичната работна група, която изготвя Стратегическия план на страната ни, питаме председателя на Института за агростратегии и иновации, докъде сме с този процес? 

 

Светлана Боянова: Тук нещата може би вървят както в другите страни-членки, но с някои български нюанси. Т.е. ние чисто формално вече имаме тематична работна група (ТРГ), която трябва да изработи Стратегическия план. 

 

Към момента това, което сме разглеждали са анализите, които бяха изготвени по поръчка на министерството. След което идентифицираните нужди по всяка една цел, на база на анализите и сега ни предстои вече интервенциите да се разпишат. За мен остава впечатлението, като пряк участник в тази ТРГ, че всъщност ние ще се съберем, ще си поговорим на тези заседания, но в крайна сметка решението ще го вземе министерството на земеделието (МЗХГ) по начина, по който смята.

 

Защото може да го приеме, може и да не го приеме, а може и да не изтъкне аргументи за това. Всичко е в ръцете на министерството, а не в ръцете на бранша, както се промотира. Процесът на писане на плана е много важна част и Комисията ще го гледа, когато дойде време да прави оценка.
Процесът е труден. 
Въпросът е, че трябва да се говори и да се казва на хората наистина какво се случва, защото после някой трябва да носи отговорност за написването на стратегическия план.

 

За мен не е без значение. Друг е въпросът, когато мнозинството решава и е важно да се знае кое е това мнозинство. 

 

Един от важните моменти е, че каквото и да си говорим, фермерите искат да знаят накрая какви пари ще вземат. Съвсем наскоро в анализ за Агри.БГ Пламен Абровски направи примерен бюджет на директните плащания, като междувременно научихме, че той вече не е част от екипа на Института. Дали според Светлана Боянова е време за тези бюджети, за изчисления, за пари. Можем ли да кажем на фермерите: “Започвайте да си правите сметката”?. 

 

Светлана Боянова: Наистина Пламен Абровски не е част от екипа ни, но според института и според моето мнение, аз разказах колко отворени въпроси има, и наистина варианти могат да се предлагат, но още отсега да се дава някакъв знак, при положение, че ние не знаем дали ще има задължителен бюджет за екосхемите или не, например.

 

Таванът също не е решен. Според мен този вид анализи могат да послужат за някакъв вид ориентир, но е твърде рано да се дава директна посока за това какви бюджети ще има. Първо трябва да напишем интервенциите. Може би на хората им звучи много странно какво е това интервенция - това са видовете директни плащания и видовете мерки, които ние трябва да заложим, обаче не го правим просто ей така. Ние трябва да кажем, че с тези мерки ще постигнем някакви цели. Ето това е разликата. И в зависимост от целите, които сме си поставили, тогава може да се остойности. 

 

За бюджета е рано да се говори по отделните мерки. Знам, че всички очакват и искат някаква сигурност, за да могат да си планират бизнеса, но това го знаят и европейските лидери. И ако те не ни дават отговор на този въпрос, ще бъде странно ние да го правим. Най-вероятно в министерството има няколко сценария.

 

Никъде няма колко пари получава всяка една държава към момента от разписания бюджет, защото още не сме си стиснали ръцете. Трябва да мине триалогът на ниво ЕС. Дали нашите земеделски стопани и техните организации участват в решаването на тези въпроси, по какъв начин и по кой канал, това е нещо, което ми се ще повече да го говорим и да го разсъждаваме какво е необходимо. 

 

*След провеждането на интервюто ЕК публикува на страницата в секцията за Многогодишната финансова рамка разпределението на бюджетите за страните членки по директните плащания и по Програмите за развитие на селските райони за периода 2021-2027 .

 

Следете темата и на cap4us.agri.bg.

 

Добави коментар