Отговорът на въпроса как са определени ставките по всички екосхеми е, че това са компенсаторни плащания, които съгласно регламента се определят от външен изпълнител и в конкретния случай това е Институтът по аграрна икономика. Това каза Аделина Стоянова, директор на Дирекция „Директни плащания“ в Министерството на земеделието, по време на Десетия агросеминар на НАЗ.
Кой оплете конците със ставките в новия програмен период?
По отношение на определяне на ставките по обвързана подкрепа обаче, които ще се прилагат от догодина, от Института по аграрна икономика в неофициален разговор с нас отрекоха да са участвали. Ето каква е версията и на самия служебен земеделски министър Явор Гечев, споделена по време на Десетия агросеминар на НАЗ в Пловдив за Агри.БГ.
Министър Гечев, появиха се неясноти кой точно е изготвил ставките – първо се заговори за външна фирма, после Вие самият съобщихте в национален ефир, че е Селскостопанска академия (ССА).
Да, все някой трябва да ги е направил. И двете са верни. Просто по ставките са работили повече от едно ведомство. Всичките агроекологични ставки независимо дали по Първи или Втори стълб са изработени от Института по аграрна икономика. Част от другите ставки по отношение на подпомагането по Първи и по някои от площните мерки по Втори стълб са правени от Дирекция „Директни плащания“ на МЗм. Така че и двете са верни.
Много интересно, защото аз говорих с Божидар Иванов от Института по аграрна икономика, който неофициално ми отговори, че той и Институтът нямат нищо общо с правенето на ставките. И дори не им е работа.
Това е интересно, при някои от ставките нямат отношение, но при други имат. Всъщност да, Институтът е работил по всички агроекологични ставки, доколкото знам. А мисля, че знам.
Имате ли идеята за методологията, която са използвали за изчислението?
О, не, може би е време да сложим край на тази точка и ще ви кажа как. Министерството на земеделието в този си състав не е определяло ставките. Те са такива, каквито служебният кабинет ги е заварило. Понеже имаше редица искания за информация, ние качихме целия Стратегически план на сайта и тогава на практика се оказа, че редица групи земеделски производители за първи път виждат ставките. Между другото още през месец март те са били качени на сайта на МЗм и е имало публично обсъждане. През февруари е имало ТРГ, на което са били обсъждани. Нямам представа от цялостната методология, защото ние не сме я правили.
Ще развенчая и една друга мантра. Не, не всички ставки са по-ниски. Има 2 или 3 групи, ако не се бъркам, свързани с автохтонни породи, с по-ниски ставки. Изкарахме всички ставки поотделно, за да мога и аз да се запозная подробно с тях, за да видя основанията на всяка една от групите животновъди.
Да, някои от тях имат право – ставките са намалени, дори чувствително. Особено за млечните крави и автохтонните крави, които, ако са излезли от подпомагане по Втори стълб, тоест са изчезнали с повече бройки, се създава криза, защото те не могат да отговорят на другата група.
Ние също намираме аномалии в някои от ставките. Затова по искане на депутати и браншови организации, а и от вас – медиите, качихме всичко на сайта.
На Съветите по животновъдство и по растениевъдство обявихме, че започваме инициатива по правенето на цялостни, детайлни финансово-технологични карти, ако трябва на всяка порода поотделно. Над 80 култури ще мерим. Ще заложим огромни стандарти на технологични карти, което е възможно най-детайлният вариант на определяне на ставките, а методиката ще изчислява всички разходи при средна база.
За да няма такива спорове за в бъдеще, ще ги направим като стандарт на Министерството на земеделието. Всяка година ще се актуализират цени на фуражи, мляко, торовете, труд, продуктивност и т.н. Освен това ще искаме тези технологични карти да бъдат качени на сайта на МЗм като софтуерен продукт, за да може всеки земеделски производител да гледа предварително и да смята производствените си разходи във времето.
За съжаление, единственото нещо, което не може да направи Министерството на земеделието, е да вдигне ставките като цяло по Първи стълб. Директните плащания са в рамките на позволеното от регламента – 13% за плодове и зеленчуци и животновъдство, както и 2% за протеинови култури. От тези 13% за животновъдите са 60%, а за плодовете и зеленчуците – 40%, така е формулирано. От тези рамки не можем да избягаме.
Дотук подпомагането беше едно, но то ще претърпи промени, тоест ще може допълнително да има средства за различните групи по чисто екологичните мерки, по които те, разбира се, ще трябва да полагат допълнителни усилия.
Информационната кампания "ОСП работи за нас: Много повече от политика!" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от ЕС.
Следете темата и на cap4us.agri.bg