Министърът: ЕК ни критикува за екологичните мерки и неглижирането на селските райони

  • 26.07.2022 13:35
  • 8
  • 0
  • Новини
Министърът: ЕК ни критикува за екологичните мерки и неглижирането на селските райони

 

40 от 405-те коментара на Европейската комисия (ЕК) се определят от агроминистерството като съществени. Те се нуждаят от различни действия и по-задълбочени анализи. Това каза министърът на земеделието Иван Иванов относно бележките на ЕК за българския Стратегически план за новата Обща селскостопанска политика (ОСП). 

 

Ще трябва да се направят актуализации на документи, като най-същественият от тях е  SWOT анализът.

 

“Той е правен през 2019-а година и е нотифициран със сериозни слабости. Те дават отражение в работата на екипите”, обясни Иванов. 

 

По думите му в тези 40 коментара влизат мерките, които засягат екологията, SWOT анализа, увеличението на обхвата на широколентовия интернет, увеличаване на инвестициите във ВЕИ, а също така и вероятно обречената на провал кауза на страната ни да се пребори картофите за консумация да попаднат в обхвата на директните плащания. 

 

“Голяма част от тях ще бъдат изчистени, след като актуализираме SWОT анализа”, коментира министърът и посочи, че 160 бележки са определени като технически, а като общи, които не се нуждаят от коментар - 205. 

 

По думите на министър Иванов екипът му е сигурен, че ще се справи в срок и ще бъдат направени необходимите анализи, корекции и промени. 

 

Той обясни, че комисар Януш Войчеховски съветва в писмо, придружаващо коментарите, България да намери баланс между екологичните мерки, които трябва да се взимат, и задоволяване на продоволствената сигурност, която е в резултат на войната в Украйна. 

 

“Писмото съдържа 405 коментара, които са разделени в 6 области:  

 

- констатации за стратегическата насоченост на плана;
- насърчаването на интелигентен, конкурентоспособен, устойчив и диверсифициран селскостопански сектор, който осигурява дългосрочна продоволствена сигурност;
- подпомагането и укрепването на опазването на околната среда, включително биологичното разнообразие и действията в областта на климата; 
- укрепването на социолно-икономическата структура на селските райони;
-  стимулирането и споделянето на знания, иновациите и цифровизацията в селското стопанство и селските райони. 
- относно приносите за постигането на целите на Зеления пакт и относно съгласуваността на тези цели”, обясни министърът. 

 

От България се изисква по-ясно да покаже повишена амбиция във връзка с планираната зелена архитектура по отношение на целите свързани с околната среда и климата. 

 

От ЕК акцентират върху необходимостта от определяне на национални цели в съответствие със стратегическите документи, които са свързани със Зеления пакт. 

 

Обръща се внимание върху това, че трябва да се работи върху мерките срещу обезлюдяването, бедност и влошаването на качеството на услугите в селските райони., а също така и върху модернизирането на дребните стопанства. 

 

Трите седмици, чийто период тече в момента, са период на комуникация с Комисията, уточни Иванов. През тях ще има три срещи всяка седмица с представители на ЕК, а успоредно с това ще се провеждат заседания и на Тематичната работна група (ТРГ), която работи по създаването на Стратегическия план. Първото заседание на ТРГ е насрочено за 13 юни, а след това са предвидени още две срещи. 

 

“Вероятно ще се наложи да се обединяват интервенции, защото според Комисията има някои, които се припокриват. Нови няма да правим и няма да се налага да се променят или да се преразпределят бюджети. До началото на август би трябвало да сме приключили с този процес”, каза министър Иванов. 

 

На въпрос на Агри.БГ кои точно интервенции има вероятност да се слеят, Аделина Стоянова, директор на дирекция “Директни плащания”, обясни:

 

“В коментарите са посочени изрично две интервенции, които според Комисията имат сходен принос в областта на екологията. Това е интервенцията за биологично разнообразие и екологична инфраструктура и интервенцията за буферни екологични ивици. Комисията смята, че по отношение на критериите за допустимост, тези две интервенции са относително съпоставими, допринасят за една и съща цел”. 

 

Иначе най-общо от ЕК съветват всички държави членки да преразгледат плановете си и да използват всички възможни средства, за да укрепят устойчивостта на селскостопанския сектор на ЕС, да се намали зависимостта от синтетични торове,  да се увеличи производството на енергия от възобновяеми източници без това да застрашава производството на храни. А заедно с това да трансформират производствения си капацитет в съответствие с по-устойчиви производствени методи, обясни министър Иванов. 

 

Зам.-министър Момчил Неков коментира от своя страна, че имаме увеличение на националното съфинансиране. Това показва, че по коренно различен начин адресираме бележките, които са направени по околна среда и климат. „Ако се придържахме към минималното съфинансиране, което беше от 2007 година, към момента щяхме да имаме на разположение 650 млн. евро публични средства, а сега разполагаме с 1,4 млрд. евро. Реално имаме много повече финансов ресурс, за да изпълним количествени показатели за опазване на околната среда и климата“, заяви в заключение той.

 

Информационната кампания "ОСП работи за нас: Гледай напред" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от програма IMCAP на ЕС.

 

Следете темата и на cap4us.agri.bg

 

Добави коментар