Едва ли има фермер в България, който да не е чувал за CBAM – Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите. Но колко от тях знаят как точно ще ги засегне? На 1 януари процесът по внедряване на механизма в практиката стартира официално, а заедно с него идват нови разходи и нови изисквания към индустрията и земеделието. Проблемът е, че към финала на 2025 г. ясните правила все още липсват.
„Имаме нашите съмнения дали земеделските производители са напълно наясно какво ни очаква от 1 януари – коментира Георги Борисов, търговски директор на „Агрополихим“, по време на годишния семинар на НАЗ в Албена. – През последните две години се изговориха много неща, но реалната картина остава неясна. Дори за нас, които сме пряко засегнати от CBAM, все още няма пълна конкретика за размера и въздействието.“
Европа още не е дала цифрите – а те са ключови
За да бъде една мярка работеща, бизнесът трябва да знае конкретните параметри: такси, методики, сертификати. Но към края на ноември 2025 г. тези данни все още не са публикувани.
„Твърди цифри Европейската комисия още не е публикувала. Как да очакваме фермерите да са подготвени?“, пита реторично Борисов.
Но неяснотата не е само български проблем: „Върнах се от голяма европейска търговска конференция в Лисабон – браншът в цяла Европа не знае какъв ще е реалният ефект от CBAM.“
Финансовата тежест – риск не само за производителите на торове, но и за фермерите
CBAM не засяга само производителите на торове. Той покрива индустрии като стоманата, електроенергията, водорода и цимента, което означава, че във веригата на доставки много звена ще изпитат финансов натиск. Този натиск неминуемо ще се прехвърли към фермерите.
„Предизвикателствата ще бъдат изцяло финансови – става дума за запазване на конкурентоспособността и дори за оцеляване“, подчертава Борисов.
Фермерите, особено в Черноморския регион, са силно ориентирани към износ. Те работят в среда, където всеки процент себестойност е важен. А когато индустрията не може да поеме удара, той неизбежно стига до фермера.
Устойчивостта не се постига без конкурентоспособност
Европейската политика залага на зелен преход, но в концепцията за устойчивост липсва един ключов елемент – икономическата жизнеспособност.
„Не можеш да бъдеш устойчив, ако не си конкурентоспособен. Може да си зелен, въглеродно неутрален и екологичен, но ако бизнесът ти не носи печалба, това не е устойчивост“, казва Борисов.
Според него решенията не са в безкрайни субсидии. Фермерите и индустрията имат нужда от предвидима система. От една страна трябва да се гарантира експортната конкурентоспособност по цялата верига. От друга – да има истински стимули за онези, които правят реални инвестиции в намаляване на емисиите, а не само наказания за останалите.
„Ако попитате земеделските производители, повечето ще ви кажат, че искат да бъдат екологични. Но още повече ще ви кажат, че искат да бъдат конкурентоспособни. Ако трябва да избират, ще изберат второто, защото това решава дали могат да продължат да работят“, уверен е търговският директор на Агрополихим.
Какво ще се случи с приходите от CBAM?
През следващите години механизмът ще генерира огромни финансови постъпления. Логиката е средствата, събрани от въглеродни такси, да бъдат реинвестирани в зелени проекти. Проблемът е, че липсва конкретен механизъм за преразпределение.
„Идеята е добра – парите от замърсяването да отиват за екология. Но когато няма ясен метод и критерии за разпределяне, резултатът е несигурност”, казва Борисов.
Според него именно тази несигурност се усеща най-силно от фермерите и от компаниите по веригата. Всички чуват за CBAM, но малцина разбират какво точно следва.
Агрополихим – пример за реален зелен преход
Въпреки неяснотите „Агрополихим“ не чака последния момент, за да се адаптира. Компанията е сред първите в Европа, които правят големи инвестиции за намаляване на въглеродния отпечатък, и резултатите вече са видими.
„Ние работим по темата от много години. Агрополихим още преди присъединяването на България към ЕС започна да въвежда технологии за намаляване на емисиите.“
От 2019 г. заводът е напълно независим от природен газ.
„Не горим природен газ нито за амоняк, нито за пара. Използваме собствена пара и горим между 50 и 60 хиляди тона биомаса на година. Така заводът е практически въглеродно неутрален.“
През 2023 г. компанията произвежда първата партида син амониев нитрат с намален въглероден отпечатък в Европа. През ноември 2025 г. внася 5 000 тона син амоняк от САЩ и предстои нова партида от 11 000 тона торове с още по-ниски емисии.
„Ние водим пътя към зеления преход. Това, което очакваме отсреща, е институциите да гарантират, че този преход ще бъде устойчив и от гледна точка на конкурентоспособността.“
CBAM е добра идея, но изпълнена с пропуски
Борисов определя механизма като необходим, но все още недовършен.
„CBAM е замислен като защита за европейската индустрия и като двигател на зеления преход. Но в сегашния му вид е недоизпипан. Няма как да предложиш и въведеш мярка, без да си събрал индустрията и земеделските асоциации да я обсъдят.“
Той предупреждава, че без ясни правила още на 1 януари може да се стигне до почти пълно блокиране на вноса в ЕС: „В момента не можем да ценообразуваме стоките си заради липсата на числата и сертификатите.“
Според него отлагане само по себе си не е решение: „Отлагане с 3–5 месеца или година би дало въздух и на индустрията, и на фермерите. Но ако не се решат основните проблеми, след няколко месеца на отлагане ще сме изправени пред същата ситуация и тревоги.“
Фермерското бъдеще е зелено, но трябва яснота и предвидимост
CBAM може да бъде инструмент, който прави земеделието по-чисто и устойчиво. Но без ясни правила той се превръща в риск за цялата верига – от производителя на тор до стопанина на полето.
„Не сме против промяната. Искаме тя да бъде логична, предвидима и да запази конкурентоспособността на всички по веригата. Тук бях преди две години. В края на 2025 г. проблемите са същите. Ако не се коригират правилата, рисковете ще останат и през 2026 г.“, обобщава Борисов.
Гледайте цялото интервю с Георги Борисов във ВИДЕОТО.