Преди да изберем нашите екосхеми: Идеи за прилагане

  • 11.05.2022 10:27
  • 27
  • 0
  • Новини
Преди да изберем нашите екосхеми: Идеи за прилагане

Екосхемите са основната иновация в зелената архитектура на Общата селскостопанска политика (ОСП), предложена от Европейската комисия в нейния проект на регламент за стратегически план за новия програмен период на политиката.

 

Тук Европа ни дава свобода сами да определим нашите зелени цели и екосхеми, като задължението на държавите членки е да разпределят част от плащанията по Първи стълб (директни плащания) по схеми, които биха имали пряка полза за околната среда и климата. Участието по екосхемите ще бъде на доброволен принцип за фермерите и като задължително условие за страните-членки. 

 

Както Съветът, така и Парламентът предложиха изменения на първоначалното предложение на Комисията. От една страна, измененията биха ограничили минималния бюджет за екосхемите от 20% (предложението на Съвета) или 30% (предложението на ЕП) от националните пакети по Първи стълб.

 

От друга страна, измененията значително биха разширили обхвата на екосхемите. Според предложението на Комисията, те трябва да се използват за постигане на специфичните цели на ОСП, свързани с климата и околната среда. Съветът предлага екологичните схеми също да подкрепят практики, насочени към заетостта и растежа на селата, включително биоикономиката, горското стопанство, както и здравето и хуманното отношение към животните.

 

Как експертите виждат рамката за екосхемите? Д-р Норберт Рьодер от Федералния изследователски институт за селските райони, горите и рибарството на Института Thünen и проф. Алан Матюс, анализатор и експерт по ОСП - представят своята визия в анализ.
Според тях окончателният дизайн на екосхемите няма да бъде известен, докато не приключат триалозите, което се планира за 2022 г. Независимо от това, понастоящем държавите-членки се опитват да изготвят своите национални (и регионални) стратегически планове за ОСП в светлината на деветте специфични цели на ОСП, посочени в законопроекта. 

 

Стратегическото планиране е трудно дори в най-добрите и ясни времена. Но процесът по изготвянето на стратегически план става почти невъзможен, когато се появи несигурност. Особено, ако тя касае бюджета, каквато е и ситуацията в момента. Това накара държавите-членки да зададат своите въпроси към ЕК за това каква всъщност е визията на Комисията за екосхемите. След много дълго отлагане, ЕК най-накрая публикува няколко примерни екосхеми, които тя смята за подходящи и отговарящи на амбициите на ОСП 2021-2027.

 

В своя анализ експертите оценяват насоките, дадени от Комисията и по-специално нейното предложение за четири водещи екосхеми. Най-вероятно основният фокус ще остане тяхното влияние върху климата. Ако обхватът на екосхемите обаче се разшири по начина, предложен от Съвета и Парламента, тогава подкрепените практики ще трябва да бъдат преосмислени. 

 

Насоки на Комисията за екосхеми

 

В проекторегламента за стратегически планове Комисията отбелязва, че държавите-членки могат да решат да създадат екосистеми за селскостопански практики като подобрено управление на постоянни пасища, ланфшафт и биологично земеделие. Тези схеми могат да включват и допълнителни мерки за кандидатстване, които могат да бъдат условие за поемане на по-амбициозни ангажименти за развитие на селските райони“. 

 

В това твърдение си струва да се подчертаят две неща. Първо, споменатите практики варират от схеми на начално ниво чрез създаване или подобрено управление на ландшафтните характеристики до биологичното земеделие. Второ, изглежда, че дава гъвкавост на държавите-членки да проектират еко-схеми по различни начини. Например участието в схема по Първи стълб може да бъде условие за кандидатстване в земеделска мярка за еко-инвестиции по Втори стълб. По този начин еко-схемите биха могли да насърчат практики, които са още по-амбициозни, отбелязват Рьодер и Матюс.

 

В работния документ на Комисията от месец май 2020 г., анализиращ връзките между реформата на ОСП и Зелената сделка, се отбелязва, че „екосхемите в Първия стълб на ОСП ще бъдат основен нов инструмент в подкрепа на прецизното земеделие, биологичното земеделие, агроекологията и агролесовъдството - както и други подходи или специфични практики, свързани с изменението на климата, управлението на природните ресурси и биологичното разнообразие. Екосхемите ще позволят на голям брой ферми да подобрят своите екологични показатели”.

 

Тези идеи бяха разработени в неофициален документ на Комисията през октомври 2020 г., описващ подробно четирите водещи еко-схеми, обявени в Стратегията “От фермата до трапезата”. Ето кои са те:


- Агролесовъдство. Тук се предлагат практики, свързани със земеделската земя под угар и създаване и управление на характеристики на ландшафта за подобряване на тяхното качество, които са дефинирани като агроекология във водещото предложение.
- Агроекология. Водещото предложение определя агроекологията като практики, които разчитат и максимизират екологичните процеси в подкрепа на производствената система. Предлага се сравнително дълъг списък с възможни практики на еко-схеми, включително биологично земеделие; практики за устойчиво управление на земите; подобрено сеитбообръщение, високоинтензивни пасища и други.
- Прецизно земеделие. Всякакви технологии за управление на ферми и стопанства.
- Въглеродно земеделие. Това се отнася за селскостопански дейности, които имат ефект върху въглеродните запаси в почвите и растителността. Отново има дълъг списък от възможни практики, които биха могли да бъдат подкрепени от дадена еко-схема: консервационно земеделие, покривни култури, залесяване, преовлажняване на торфища, превръщане на обработваемите земи в пасища и други.

 

Ефективно използване на екосхеми

 

Ако идеите на Комисията за еко-схеми не изглеждат твърде убедителни, остава въпросът кои мерки имат смисъл от административна, екологична и земеделска гледна точка. Добрата практика на еко-схемата би имала екологичен ефект още от първата година на прилагане. 

 

Типичните мерки, попадащи в тази категория, са:

 

- диверсификация на културите;
- фрагментация на ландшафта (по-малки парцели);
- създаване на пасища и тревни ивици;
- стърнища;
- забрана за използване на пестициди върху обработваемата земя.

 

Годишният характер на екосхемите осигурява два допълнителни начина за положително въздействие върху околната среда. Първият е прилагане в среди с голяма несигурност, например в случай на преобладаващи краткосрочни, годишни или двугодишни договори за наем на земя. В тази среда фермерите често се въздържат от участие в схеми по Втори стълб, тъй като не са сигурни дали могат да осигурят предвидената минимална площ. 

 

Мерки, при които резултатът зависи изключително от метеорологичните условия, също са от значение. Като пример, като се имат предвид подходящи почви и метеорологични условия, сравнително лесно се преминава към механично плевене на царевицата. Въпреки това високата влажност на почвата през пролетта може да направи механичната обработка невъзможна. Една целогодишна еко-схема ще позволи на земеделските производители да вземат под внимание нехимичния контрол на плевелите, тъй като те могат да коригират своето решение в края на годината. 

 

Освен това, годишният характер на еко-схемите може да бъде използван, за да стимулира фермерите да ограничат вноса си на торове или пестициди. При някои култури като царевица, ръж, тритикале, предхождащата употреба на минерални торове и пестициди е свързана със силни промени в добивите. Въпреки че прекият екологичен ефект от такава мярка може да е малък, той би могъл да насърчи фермерите да използват по-пестеливо минералните торове и пестицидите.

 

Следете темата и на cap4us.agri.bg.

 

Добави коментар