В мярка 10 „Агроекология и климат“ след 2022 г. да бъде включено едно ново направление с наторяване на пасища, мери и ливади с естествена животинска тор. Това предложи Юлия Коюнджийска – председател на „Земеделски стопани“, по време на деветото заседание на Тематичната работна група за разработване на Стратегическия план.
Нейните доводи са, че в проекта на компенсаторната мярка са заложени само две направления, по които животновъди могат да кандидатстват за подпомагане – за автохтонни породи и за традиционни практики за извършване на паша.
„Местни породи обаче не всеки животновъд притежава. Не всеки може да участва и в другото направление за пасторализъм предвид обхватите на паша в трите национални парка“, коментира Коюнджийска.
Затова тя предлага отделно направление, в което могат да се включат по-голяма част от животновъдите. Идеята е обсъдена и подкрепена от нейните колеги Димитър Зоров, Михаил Михайлов, Мария Степанчева.
„Всички сме на мнение, че във втори стълб тук е мястото за едно ново направление за наторяване с естествена животинска тор, като се спазват нормите на внасяните количества вещества в почвата на земеделските парцели и съответно за нуждите на съответните култури“, обяснява браншовият представител.
Тя даде за пример регламент, който се прилага в област Сландрия в Белгия. Той дава възможност именно за такъв вид подпомагане на стопаните и то с не малък размер компенсации до края на този програмен период.
„Молбата ни е да разгледате нашето становище, да бъде изготвена работна група, за да се чуе мнението на колегите и съответно на експерти от трите национални парка“, завърши своето изказване Коюнджийска.
Проектът на мярка „Агроекология и климат“ в новата ОСП все още се обсъжда, но на този етап тя включва следните направления:
1. Устойчиви практики за управление на почвата;
2. Насърчаване използването на култури и сортове, подходящи за отглеждане при специфични климатични условия;
3. Интегрирано производство на растения и растителни продукти и устойчиво управление на продуктите за растителна защита;
4. Опазване на застрашени от изчезване местни породи и сортове растения, важни за селското стопанство;
5. Традиционни практики за извършване на паша;
6. Преобразуване на обработваема земя в постоянно затревени площи;
7. Опазване на пчелите;
8. Създаване на мултифункционални вегетативни (буферни) ивици със специфична растителност – в обработваеми земи и около трайни насаждения и зеленчуци;
9. Устойчиво управление на елементите на ландшафта с две поддейности:
• Поддържането на ерозирали пасищни територии чрез засаждане на тревни смески и чрез премахване на инвазивни чужди видове;
• Осигуряването на подходящи места за гнездене чрез засаждане на дълготрайни и други видове.
Следете темата и на cap4us.agri.bg
