Конвергенцията е изключително важна тема за нашите земеделски стопани. Ние не сме удовлетворени от амбицията за нея. Това каза ръководителят на Координационното звено по ОСП към земеделското министерство Мария Христова, която взе участие в семинар на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) - “Земеделие 2021”.
“Така или иначе конвергенцията се случва. На лице е постепенно изравняване на плащанията в различните страни-членки на ЕС. Надявам се в бъдеще това да продължи и конвергенцията да бъде тема, като в крайна сметка да има справедливост по отношение на старите и новите държави членки”, каза експертът, повтаряйки тезата на колегата си Снежана Благоева - пълномощен министър в Специалния комитет по селско стопанство, Постоянно представителство на Република България в Брюксел.
Новата Обща селскостопанска политика (ОСП), която ще стартира през 2023 г., ще бъде по-различна, заради по-голямата свобода на държавите членки сами да определят схемите и тяхното прилагане. Нещо ново е и стратегическия план, който всяка страна-членка сама трябва да изготви, в зависимост от спецификите си. Това означава, че в един програмен документ ще бъдат обединени директните плащания, заедно с новите екосхеми и мерки, в рамките на Втори стълб - Програма за развитие на селските райони (ПРСР). Освен това ще бъдат добавени и секторните програми за секторите “Пчеларство” и “Лозаро-винарство”.
В момента текста триалозите на европейско ниво, които трябва да очертаят рамката на ОСП 2023-2027 г. Мария Христова открои кои са важните теми и по кои има постигнат компромис на европейско ниво.
“Една от темите, които се обсъждат е какъв да е минималният процент от непроизводствени площи, които земеделският стопанин да бъде задължен да заделя. Дискутират се теми и като диверсификация и детайли, свързани с нея, но няма постигнат компромис. Има частично постигнати решения, например по отношение на влажните зони. Знаете в северните държави има сериозни проблеми с разораване на влажни зони. В България не е такъв проблемът. Направили сме и справка. Така или иначе ще се предвидят забрани за тези зони, които трябва да се спазват. Към момента компромисът е, че това изискване ще се отложи за спазване от държавите членки може би за след 2024 г.”, разясни Мария Христова.
По отношение на постоянно затревените площи (ПЗП) също има постигнат компромис.
“Държавата ще има задължение да постига определено съотношение между ПЗП спрямо използваемата земеделска площ на национално ниво. Тоест това не е изискване към земеделския стопанин”, уточни експертът.
Други теми на ниво Брюксел са определенията “активен” и “истински” фермер.
“Съветът подкрепи позицията да се въвежда доброволно определението “истински” фермер, докато ЕП държи да се въведе понятието “истински” фермер с определени условия, като задължително държавите членки да въведат такова понятие и да прилагат съответната процедура. Това също е тема, по която няма компромис, но е прието, че в новата ОСП ще има “активен” фермер. Дали той ще е задължителен или не, ще се реши на триалозите”, каза ръководителят на координационното звено по ОСП.
Продължават и дебатите относно схемите за дребни стопани, млади фермери, наред с преходната национална помощ, както и обвързаната подкрепа. По останалите теми също предстоят преговори.
Следете темата и на cap4us.agri.bg
