Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук.

Приемам

Тодор Николов: Земеделието е сектор, в който трябва дългосрочно планиране (ИНТЕРВЮ)

Тодор Николов: Земеделието е сектор, в който трябва дългосрочно планиране (ИНТЕРВЮ)
За новоприетото решение БАТА АГРО да се провежда веднъж годишно, какви са тенденциите за следващата година и бъдещето на българското земеделие – разговор с председателят на българската асоциация на търговците на агротехника (БАТА). 
 
 
 
Г-н Николов, кое наложи провеждането на БАТА АГРО да е веднъж годишно?
Всъщност това е старият формат. Преди три години, когато се взе решението за две издания на година, имаше много голямо желание от страна на членовете на асоциацията за две годишни издания и съответно започнахме да прави такава организация. В един хубав момент обаче изглежда на фирмите започна да им става много по два пъти на година да участват в панаири. Особено за по-големите фирми, които участват със самоходна техника. Това са десетки машини, които трябва да се подготвят за това нещо. След като две години поред провеждахме БАТА АГРО в пролетен и есенен формат от тази година се реши да се върнем на стария вариант – майско издание. Тъй че тази година изложението ще бъде от 16 до 19 май пак на същото място в Стара Загора. 
 
Как ще се отрази това на фермерите? 
Ние неслучайно избрахме едно време май месец, защото той е много по-свободен за фермерите от гледна точка на това, че вече са приключили с обработките, все още не са готови за жътва и тогава имат повече свободно време. Докато есенното издание е в период, в който кампанията е  доста наситена с дейности, които трябва да се извършват. Считаме, че това е облекчение за тях.   
 
Направете равносметка на последното издание. 
Последното издание беше много добро като резултати. Ние нямаме някаква мотивация за връщане на едно издание в годината заради отлив на посетители или отлив на изложители. Напротив – при нас със всяко следващо издание е било с повече участници от предишните. Включително и при преминаването от едно на две издания нямахме намаляване на броя на фирмите участници. Просто на пролетното участваха малко по-малко отколкото на есенното. Но всяко пролетно издание е било по-голямо от предишното. Есенното издание мина много добре за голяма част от фирмите. Още повече, че тогава започна подготовката за прозореца, които се отваря сега от фонд „Земеделие“. Но още веднъж казвам – желанието на изложителите за нас е закон и се съобразяваме с него. 
 
Какви новости ще има на предстоящото пролетно издание?
Има едно нещо, което е ново. За пръв път ще се опитаме да направим изложение на живи животни. Определили сме една площ, която ще е за сектор „Животновъдство“. На нея евентуално селекционерите – тези, които предлагат породи, биха могли да покажат това, което желаят да продават на българския пазар.  
 
Защо взехте това решение?
По ПРСР през този период се слага акцент върху този сектор, както върху зеленчукопроизводството и трайните насаждения. Искаме да видим дали няма да представлява интерес за фермерите да видят на едно място всичко това, което е свързано с животновъдството. 
 
Как виждате бъдещето и развитието на фермерството през следващата година?
От много време ние като асоциация казваме, че за нас е по-добре да няма субсидии. Защото субсидиите до голяма степен изкривяват пазара. И това всъщност е някакъв стремеж на администрацията да с административни мерки да стимулира някакви сектори, но това според мен не се прави достатъчно обосновано. Не съм убеден какъв ще бъде резултатът от този програмен период с тези акценти, които са сложени. Би било интересно да се види някакъв анализ, примерно след една година, да се види дотук какво се е направило. Но големият проблем на субсидиите е, че те не пристигат в точен момент. Когато му кажеш на някого: „Очаква се субсидия по едикой си сектор, той започва да си чака периода със субсидията и в този сектор пазарът спира. Защото е ясно, че ти като очакваш 50 процента субсидия за нещо е по-добре да очакваш. Обаче това чакане не се превръща в месец – два, а понякога се превръща в година – две. И както сме свидетели в последните години  - много обещания от страна на политиците и  след това забавяния по различни причини.  От тази гледна точна, ние не сме за субсидиите в този вариант, в който са днес. 
 
Говори се, че след 2020 г. това ще бъде променено. Дали ще продължат фермерите да си купуват техника и тогава, след като и сега чакат да дойдат субсидиите, за да го направят?
България е земеделска страна. Земеделието в България никога няма да престане да се развива, защото трябва да се яде най-малкото. Пък и много хора си вадят хляба от това. Какво ще се случи след 2020 г.? Никой не може да каже. Моите лични очаквания са, че излизането на Великобритания от ЕС така или иначе ще промени някаква промяна в мисленето на европейските чиновници, които се мъчат да ни диктуват правила непрекъснато за всичко с причина или без причина. Така че очакваме да се появи нещо малко по-разумно в сектор „Земеделие“. В момента България е ощетена от начина на субсидиране на европейското земеделие. Нашите земеделци получават в пъти по-малки субсидии, отколкото  тези на старите страни-членки. Има равни и по-равни в ЕС. Това не е свободен пазар. Това е всичко друго, освен свободен пазар. Защото, когато на теб субсидията в Германия, Италия и Франция е три или четири пъти по-висока, отколкото в България, е ясно, че продукцията не е на еднакви конкурентни начала на пазара. 
 
Очаквате ли да започне българско производство на селскостопански машини в скоро време?
Ако говорим за самоходни машини – много трудно и то по една много проста причина. Българският пазар е малък. Нашата вътрешна консумация на машини не е такава, че да оправдае  производство на място. А тези, които произвеждат трактори примерно, те си имат голяма вътрешна консумация. Тъй че те не зависят от някакви външни пазари. А пък едно производство, за да бъде икономически изгодно, е свързано с определени бройки. Неслучайно в България не се произвеждат автомобили, не се произвеждат и камиони. Лично аз считам, че икономически не е обосновано производството на трактори в България. 
 
Какво е състоянието на машинният парк на българското земеделие? И на какъв период от време е добре да се подменя техниката?
В европейските страни средният живот на един трактор или на комбайн е някъде около 15 години. Амортизацията в България на тези машини е два –три пъти по-бърза, защото ние имаме земеделие, каквото в развитите европейски държани няма. Такива единици в земеделието като тези, каквито имаме ние тук – с по 100 000, 200 000, 300 000 декара, там е почти невъзможно това да се намерят по редица исторически причини. Това означава, че този който има машини, ги изцежда. Ние имаме клиенти, които за година и половина навъртат толкова моточасове с тракторите, колкото една машина в Германия прави за десет години. Това означава, че тези машини обикновено след седмата година вече са в извън експлоатационен срок. Това са машини, които започват да ти носят толкова много разходи по ремонтите си, че икономически не е обосновано да ги поддържаш. Последните години извадихме на няколко пъти статистики за това какво е състоянието на българската техника – на тракторите и на комбайните специално – и е драматично като възрастов състав. Тракторите са с над 23 години средна възраст, комбайните са над 18, което означава, че това са машини, които водят до много разходи. Конкурентен продукт с амортизирана техника не се прави. Навремето, когато е затваряна глава „Земеделие“ в договорния период с ЕС, този, който е правил сметките, не ги е направил много добре. Защото цялата тази техника, която е налична в България, за да бъде подновена, на година трябва да се харчи по десет пъти повече, отколкото се харчи в момента. Това нещо без участието на държавата не може да се случи. А докато това не се случи, техниката ще бъде в състоянието, в което е. 
 
Как предлагате да се случи това? 
От много време се опитваме да лансираме една идея. Да се направи една 25-годишна програма за развитието на българското земеделие и хранително-вкусова промишленост. Научен потенциал има. Харчат се много пари за издържане на едни институти. Нека целево да се възложи на тези институти да направят една 25-годишна програма за това какво като климатични условия е адекватно за се произвежда в България. Какво е икономически подходящо да се отглежда, защото в момента има продукти, които имат много висока цена на световния пазар, а ние можем да ги произвеждаме? Какво е необходимо, за да може тези неща да се развият така че България да не е нетен вносител на месо и зеленчуци, какъвто е в момента, а да се превърнем отново в нетен износител, каквито бяхме някога? И това нещо да бъде със съответните икономически резултати. Като направят такава една програма и след като бъде предложена за широко обсъждане с браншови организации, с фермерите, тя да бъде потвърдена от всички политици. Всички партии да кажат мнението си -  с това сме съгласни, с това - не. Но утре като влезе някой в министерството на земеделието да го управлява, не да започне да развива собствената си концепция, а да започне да изпълнява една програма, която е дългосрочна. Защото земеделието не е сектор, който може да се развива от мандат до мандат на едно правителство. Това е сектор, в който трябва да има дългосрочно планиране. И това трябва да е стъпило на някаква стабилна основа. 
 
Какви са наблюденията Ви относно използването на новите технологии?
Те навлизат в страната, благодарение на фирми като членовете на асоциацията ни. Нашата основна функция е да запознаваме хората с това, което излиза ново по света или това, което е излязло, но не е познато и не се прилага в България. Но земеделието е консервативен сектор. Много е трудно да убедиш един земеделски производител, че при положение е орал и той, и баща му, и дядо му, а той сега може да прави директна сеитба с нулеви обработки. Другите технологии в областта на машините навлизат искаме или не искаме. Моите лични наблюдения са, че българския земеделец е доста по-отворен към новостите, отколкото колегите му в околните страни. 
 
Защо?
Виждаме как посрещат новостите и как ги прилагат. А и в големите земеделски стопанства в последните години навлезе втората вълна – на синовете на големите земеделци, които са доста подготвени. За някои от нещата знаят повече, отколкото ние, които ги продаваме. 
Коментари
Добави коментар
[:success:][not-good]:)[:bravo:][no4][:stupid:][:smoke:][:wall:][partners][:tongue:]
Още
[ohluff][:piene:][funy][:king:][:cheers:][:love:][love][:thanku:][comp][:driver:][stars][molq][nankam][googd2][jega][:hammer:][:drunk:][fokusi][buket][sunny][:banana:][:rtfm:][eat][:pipe:][:slap:][shock][dalavera]thinkingsmileangry-faceremontcaffe[:chinovnik:][flag][:vreme-za-more:]
news|readBySlug