Ами ако разпределим интервенциите по сектори?

  • 21.03.2021 22:31
  • 5
  • 0
  • Новини
Ами ако разпределим интервенциите по сектори?

 

В рамките на новата ОСП си поставяме амбициозната задача да има тематични интервенции специално за нашия сектор, спрямо нуждите му.

 

Това са най-вече повишаване на нивото на квалификация и образование на фермерите и механизация на сектора, сподели пред Агри.БГ председателят на Професионална асоциация на розопроизводителите в България (ПАРБ) Христо Николов в разговор за парите в родното земеделие и как най-ефективно да бъдат разпределяни.

 

Тематичните мерки по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) натрупаха горчив опит у редица фермери, които още чакат или вече дори не чакат своя ред за сключен договор. Причините за това са комлексни, а според Николов може би е време да се погледне по друг начин на подпомагането и като цяло на концепцията на страната ни за земеделие.

 

Христо Николов: Как да планираме и да бюджетираме нещо, което не знаем кога ще се случи?

 

"В моето стопанство профилът за последните три години два пъти се е изменял, а оттам и приоритетите. В мерките по ПРСР един розопроизводител с 10 – 20 – 50 дка няма никакъв шанс да покрие критериите и изискванията и да вземе точки по някои от съществуващите и отваряни някога във времето приеми", коментира браншовият представител и дава контрапример как с извънредно получените свежи пари по COVID мярката, някои стопани са направили целеви инвестиции, които не биха могли да осъществят иначе:

 

„Свидетел съм как семейство, което има на ръба между микро и малка ферма и получи 4000 лв., си взе мини трактор за стопанството. Те са видели възможност чрез това финансиране да си подобрят работата и така да постигат по-добри резултати. Ако такива суми се раздават целево в рамките на 2-3 години, със сигурност секторът ни ще се развие за много кратко време. За съжаление, в мерките, по които можеха земеделските производители да кандидатстват за техника, розопроизводителите няма как да се позиционират наравно с един зърнопроизводител, примерно", посочва Николов

 

И тук идва въпросът дали мерките, тоест бъдещите интервенции, няма да бъдат по-ефективни, ако се прилагат върху отделните сектори?

 

Идеята е, след като се знае за кое направление какъв бюджет отива, финансирането да се разпредели тематично спрямо нуждите на точно този сектор. Образно казано, розопроизводителят да се конкурира в кандидатстването за трактор с колеги, на същия принцип да е надпреварата и при зърно, зеленчуко и т.н производителите.

 

Христо Николов: Ако успеем да договорим такива целеви секторни инвестиции, каквито през последните години имаше за животновъди, тогава ще бъдем в конкуренция само по между си в конкретното производство и наистина по-добрите идеи и бизнеспланове на платформата ще печелят. А не да вкарваме в едно състезание зърнопроизводител с животновъд и розопроизводител, защото силите не са изравнени.

 

Ако хипотетично приемем, че такава политика е възможно да се прокара от държавата, готов ли е браншът и представлявани ли са обективно от организациите интересите на фермерите по сектори? И тази монета има две страни. Николов повдига отново болезнената тема за нуждата от Закон за браншовите организации.

 

„Цялостната ми концепция и визия за българското земеделие е, че е нужно в рамките на година и половина максимум да се разработи и приеме Закон за браншовите организации с ясно разписани критерии. Той би легитимирал и дал истинска представителност на всички браншови организации, а на земеделците - тласък, доверие и желание да се обединяват", категоричен изчислява Николов и добавя: 

 

"Така ще се знае, че когато една браншова организация тръгва да води някаква политика или прави изказване, то това е наистина гласът, желанието, интересите на фермерите в нея. Всяка една организация ще може сама за себе си да разработи с администрацията на министерството нужните политики и стратегии за развитие на сектора си, на база на които да се бюджетира". Докато не дораснем до това ниво, ние няма да имаме силно земеделие, убеден е нашият събеседник. 

 

Христо Николов: Липсата на обединение е основен фактор за липсата на ефектвни политики.

 

"Сектор „Розопроизводство“ през последната година и половина има огромно развитие и успехи, чрез въведени политики за стабилизиране и регулиране. Това се дължи на много тясната и активна работа между асоциациите и министерството в лицето на Дирекция „Растениевъдство“, заявява фермерът и допълва:

 

„Ние успяхме да въведем администрацията в реалната ситуация и истинските проблеми на сектора, но в много сектори такава комуникация липсва, чиновниците няма как да знаят какво е нужно и съответно резултатите са на лице. Държавната администрация колкото и да иска да си свърши работата, тя просто не е възможно да има цялата компетенция".

 

Следете темата и на cap4us.agri.bg

Добави коментар