Ще се насочат ли земеделските производители към машини с по-малки мощности или договарянето по мярка 4.1 ще донесе нови рекорди след 2015-а?
Разнопосочни са мненията за това каква земеделска техника ще се купува през тази година. От една страна бизнесът очаква, че интересът на земеделските производители ще се насочи към машини с по-ниски мощности – до 120 конски сили.
Това се дължи най-вече на анализа на марките за финансиране на инвестиция в земеделска техника в индикативната програма за 2017 г. на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), която беше публикувана миналата година от Министерството на земеделието и храните (МЗХ).
Договарянето на проектите
Динамиката на ситуацията обаче ще се влияе от един много важен фактор – договарянето на проектите по първия прием по мярка 4.1 и евентуалното започване на договарянето на проектите по втория прием на мярката.
Тези дни изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ в оставка Румен Порожанов каза, че по първия прием на мярката за инвестиции в земеделски стопанства има почти 200 договорени проекта, а по втория прием проектите са на ниво ранкиране.
Именно договорираните проекти, които са за агротехника, ще са тези, които ще наклонят везните в една или друга посока.
Според заетите в бранша, земеделските производители ще се насочат към лизинговите оферти на банките, предназначени за купуването на техника, които напоследък стават все по-популярни и предпочитани от земеделците.
„Всички производители са кандидатствали по ПРСР и сега ще изчакат да видят до последно дали няма да имат шанс да бъдат одобрени и чак след това ще се ориентират към търсене на техника в зависимост от възможностите си, а също и от лизинговата политика на банките за периода, когато това ще се случи“, заявиха представители на бранша за Фермер.БГ и допълниха, че ако се появят такива проекти, това ще се случи в края на годината или в началото на следващата.
„При тези проекти основната насоченост е към машини с малки мощности – до 100 -120 конски сили“, обясни председателят на Българската асоциация на търговците на агротехника (БАТА) Тодор Николов, като подчерта, че важното в случая е доколко захранването на машинния парк с техника от сто конски сили, ще бъде ефективно.
Дотогава обаче пазарът се очаква да бъде стеснен, а търговците да продават основно техника, за която фермата има спешна нужда.
Поглед към 2016 г.
Пазарът през 2016 г. оправда очакванията след силната 2015 г. Мярка 4.1 вече бе станала достатъчно популярна и повечето земеделци се възползваха от възможността да кандидатстват.
Източник:МЗХ
Изискванията по нея обаче принудиха бенефициентите да бъдат по-прецизни при избора на техника, което да гарантира едно по-ефективно и екологично съобразно земеделие. Като цяло, през 2016 г.се продаваше най-вече специализирана и модерна техника, съответстваща на еконормите на ЕС, гласи анализът на търговци на агротехника.
Едни от най-купуваните трактори през изминалата година бяха в диапазон между 80 и 100 конски сили. Тракторите от този клас се използват като основни за средните и помощни за големите стопанства.
Източник:МЗХ
„Дори земеделци с малки стопанства купуваха такива трактори, главно поради факта, че ДФЗ субсидира голяма част от стойността на машината“, коментират от бранша.
Един от добре и бързоразвиващите се сектори е този на лозарството. Търговците на агротехника са категорични, че там пазарът се ориентира все повече към машини с по-голяма мощност.
Търсенето на специализирана техника с висока мощност, която да бъде агрегатирана към тракторите, отключи един нюанс в общия поток от зависимости, а именно, че машини с под 50 конски сили се купуват по-малко, спрямо предишни години.
Фермерите обаче могат да бъдат изключително гъвкави, твърдят от бранша, при преминаване от малки към големи трактори или обратно.
Мерки от ПРСР за техника
През миналата година земеделските стопани имаха възможност да кандидатстват по две мерки, в които беше включена възможност за финансиране на инвестиции в техника.
По мярка 4.1 – инвестиции в земеделски стопанства, която беше отворена в края на октомври, бюджетът е 237 млн. евро.
Тя е предназначена за купуване на нови машини, съоръжения и оборудване, включително компютърен софтуер до пазарната стойност на активите, както и чрез лизинг.
Другата мярка, която беше отворена през 2016 г., е 6.3 – стартова помощ за развитие на малки стопанства. Кандидатите за нея можеха да подават документите си до 12 август и да се надяват, че ако проектите им бъдат одобрени, ще могат да инвестират в подобряване на механизацията стопанствата си чрез купуване на селскостопанска техника, машини, съоръжения. Тук инвестицията трябваше да бъде в размер най-малко от левовата равностойност на 2 000 евро.
През настоящата година земеделските стопани отново ще имат възможност за получаване на допълнителни средства за агротехника, но не в мащабите от миналата.
Мярка 4.1.2 - инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства, бе предвидена за януари 2017г. и да приключи месец по-късно. Максималният размер на съфинансиране по нея е заложен между 60% и 80%. Размерът на проект по тази мярка трябва да бъде от 1250 евро до 25 000 евро.
Общият бюджет по схемата е 12 500 000 евро.
Подмярка 4.2 - инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти. Тя е насочена към модернизиране на физическите активи на предприятията и земеделски производители преработващи земеделски продукти с цел производство на нови и качествени продукти, включително такива свързани с къси вериги на доставка. По индикативен график тази мярка трябва да бъде отворена през настоящия месец, а приемът да приключи през март. Финансирането покрива между 40% и 50 на сто от проектите, които трябва да са от 15 000 евро до 3 000 000 евро. Общият бюджет по тази схема е 85 000 000 евро.
Подмярка 6.1 дава възможност за създаване на стопанства на млади фермери. Тя е предвидена за отваряне през юли 2017 г. и ще покрива проекти до 25 000 евро. Общият размер по тази мярка е 41 500 000 евро.
Тази година се очаква да има прием на документи и по подмярка 6.4.1. Тя е насочена към инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности и дава възможност да се финансира купуването на нови машини и оборудване, включително компютърен софтуер. Мярката покрива до 75% от проектните разходи и се очаква да бъде отворена през ноември за проекти между 10 000 евро до 200 000 евро. Общият бюджет по мярката е 50 200 000 евро.
В момента проектите за техника се оценяват на база референтни цени.
Единствено за тези машини, които не се покриват с референтни цени, земеделските производители прилагат три оферти, за да има фонд "Земеделие" сигурност, че се кандидатства за евросубсидия за купуване на земеделска техника по пазарни цени, а не завишени.
Това, което се променя е, че се въвежда цена на конска сила на трактор, на комбайн, на силажокомбайн и т.н.
Така от ДФЗ ще правят двукратна оценка на техниката на земеделските стопани.
Първата цена е на конска сила на трактор или на комбайн. С нея се покрива средния клас техника. От фонда наскоро обясниха, че списъкът с 33 000 позиции с цени ще се актуализира, а в оценката ще се залага по-ниската цена.
Което на практика означава, че ако във фонда постъпи проект за купуване а трактор, те ще го изчислят и на базата на конските сили, и на референтната база в списъка. И одобреният проект ще бъде този, който е с по-ниска цена.
Числа
Скоро излязоха данните за регистрация на нова техника за миналата година на Контрол и техническа инспекция (КТИ) към Министерството на земеделието и храните (МЗХ).
Според брашна числата не са оптимистични, но това е на фона на силната 2015 г. Регистрираните нови зърнокомбайни през миналата година са 115, докато година по-рано те са 337 броя.
Източник:МЗХ
„Спадът е три пъти, спрямо 2015 г. Понижението в продажбата на трактори е с около 33 процента. Това е на фона на един пазар, който вече върви надолу от няколко години насам“, коментира Николов и допълва, че за него тази ситуация се дължи на политиката на институциите и най-вече на програмите за финансиране.
Според данните, които КТИ публикува се повишава делът на малките трактори с малки мощности, спрямо тракторите с по-големи конски сили.
"Въпреки това общият спад от 33 процента не може да се компенсира с по-малки мощности“, категоричен е Николов.
,
* Брой регистрирани комбайни от 2012 г. до 2016 г.
Прогнози
Друг фактор, който определя тенденциите, е ситуацията в страната. Според една част от търговците поради факта, че земеделието у нас все още не е развито напълно, при съпоставка със западните европейски държави, техниката, с която нашенските земеделци боравят, е крайно недостатъчно.
Именно това ги кара да считат, че търсенето на агромашини ще продължи да расте, въпреки регистрирания спад през миналата година.
От друга страна обаче политическия пъзел в България дава основания на търговците на агротехника да разсъждават с хладен разум над възможностите на пазара.
„На фона на служебен кабинет, неясен изборен процес и още по-неясни варианти за създаване на ново правителство, ми се струва, че всяка прогноза би била меко казано измислена.
Факт е, че ПРСР е един от големите стимули за продажбите на техника. И това, което ние винаги сме казвали като търговци е, че е по-добре да няма програми, отколкото да има неясно бъдеще по програмите. Тъй като, когато няма програми, хората си правят ясна сметка за това какво могат да направят и от какво имат нужда.
В такива времена на безвремие, в каквото сме в момента, прогнозите са невъзможни“, заяви председателят на БАТА.
Други обаче се наемат с прогнози, като считат, че няма да има съществена промяна в търсенето на машини по показател за мощност през тази година.
Употребявана техника
Други дори отиват по-далеч и смятат, че би могло да се отбележи ръст. Тук обаче уловката е, че става въпрос за употребявана техника за агродейности.
Ръстът не се очаква да бъде рязък или много голям. „Вакуумът в нуждата от машини, когато не се купуват нови, обикновено се запълва от стари. Въпросът е доколко е ефективен този избор“, коментира Тодор Николов.
Според него въпросителната в този случай е важна заради определения ресурс от часове работоспособност на машината. Той е ограничен и всеки път, когато се развали тя трябва да бъде ремонтирана.
„По-добре е да направиш един петгодишен лизинг, което със сигурност ще струва много по-евтино, отколкото пет години да експлоатираш една стара машина, защото разходите така или иначе ще ги платиш под формата на ремонти“, обобщава председателят на БАТА.
По негови данни процентът на машини втора ръка, която той е търгувал, е средно между 5 и 10 процента, като в различни случаи е достигал 20 на сто.
И читателите ни са почти равностойни в избора си на възможности за купуване на агротехника през 2017 г. 26,11% от гласувалите в нашата анкета отговарят, че ще инвестират през настоящата година в нова техника. Съвсем малко повече – 32,1%, твърдят, че ще вложат парите си в употребявани машини.
© 2017 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!