Фермерите могат да намалят емисиите на метан в животновъдството чрез добавки, дори и с водорасли. Това стана ясно по време на уебинар на Агри.БГ, част от кампанията “ОСП работи за нас: Гледай напред!”.
По темата за метана в животновъдството си говорихме с проф. дсн Живко Кръстанов - ръководител на отдел „Развъждане и технологии в говедовъдството“ в Земеделски институт - Стара Загора към Селскостопанска академия. Той представи новостите и иновациите, които се разработват в световен мащаб по темата.
Проф. Кръстанов уточни, че животновъдният сектор има значителен дял в производството на антропогенни парникови газове, но в същото време би могъл да даде основен принос в усилията за намаляването им.
"Това е възможността да се привлекат нови помощи за животновъдите, за да постигнат по-добра рентабилност. Намаляването на емисиите е свързани с подобряване на качеството и количеството на продуктивността, подобряване на рентабилността. Няма как по друг начин да се случи намаляването на емисиите. Трябва да имаме прецизно хранене.
То също е свързано с намаляване на емисиите. Може да не използваме никакви добавки и пак да имаме намаляване на емисиите, но така или иначе една крава, която тежи 550 кг, има метаболитна маса 250-300 кг. Тази крава така или иначе разходът за изхранване на метаболитната маса го даваме всеки ден като пари. Въпросът е какво става с разходите за млякото. Ако тя не дава достатъчно мляко, тя не няма да си покрие разходите за изхранване на метаболитната маса", каза той.
Проф. Кръстанов разясни докъде е стигнала науката и представи решения, върху които световните учени са фокусирали своите усилия.
"Най-новите изследвания са за добавки за инхибиране на метаногенезата. Идеята е да се измисли някаква добавка, която да намали метановите емисии без да има някакви негативни последствия върху здравето и продукцията. Най-широкоразпространени са 3-нитро-оксипропанол (3NOP). Той е доста добре проучен. Също така и морски ресурси - бромоформ и други халогенирани водорасли, небромоформ и микроводорасли. Правят се различни изпитания, за да може да се включат в дажбите. Установено е, че този бромоформ участва в самото образуване на метана и пречи водорода да се свърже с въглеродния двуокис и да стане метан.
Тестовете при добавките от водорасли показват редукция на метана с до 80% при овцете, с около 20-40% при кравите и с 38-98% при месодайните говеда. Въпреки това трябва да се отбележи, че изследванията са още в начален етап и към момента няма достатъчно данни за здравето на животните и качеството на храните", добави експертът.
Фермерите обаче има какво да направят по въпроса с метановите емисии още сега.
"Всичко е синергично. Когато направиш дажбата прецизно, когато са правилни влакнините. Когато са правилни съотношенията енергия-протеин и правилни влакнини, естествено това се отразява благоприятно върху продуктивността и здравето на животното. От цялата работа няма да стане нищо по-скъпо или по-евтино. Това ще е положителен икономически ефект върху животните, защото по-ефективно ще се използват фуражите и така фермерите ще се концентрират върху качеството им", категоричен е Кръстанов.
В новата Обща селскостопанска политика (ОСП) аграрното министерство предвижда по мярка “Агроекология”, бюджетът да бъде увеличен с 30%. Идеята е, чрез една такава ефективна мярка да се постигне намаляване на метановите емисии в животновъдството, като в същото време фермерите да се подпомагат затова. Проф. Кръстанов подкрепи идеята.
"Това е много добър вариант и аз го подкрепям. Това са средства, които са абсолютно синергични. Говорейки за намаляване на емисиите означава увеличаване на продуктивността, на икономиката, получаване на повече ДДС. Тоест тези 30% повече ще се върнат дори в плюс обратно в държавната хазна. Това са пари, които няма да отидат за нищо друго освен за подобряване и качеството и количеството на продуктивността, оттам и рентабилността на българските ферми", заключи проф. дсн Кръстанов.
Информационната кампания "ОСП работи за нас: Гледай напред" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от програма IMCAP на ЕС.
Следете темата и на cap4us.agri.bg
