В новия програмен период на Общата селскостопанска политика (ОСП) най-атрактивното плащане за земеделските стопани - това по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), ще се казва базово плащане. Кои обаче ще са земеделците, които ще имат възможност да се възползват от него? Разяснение дава ексклузивно за Агри.БГ зам.-министър Явор Гечев по време на уебинар на Агри.БГ на тема „CAP4US уебинар: Стратегическият план на България за новата ОСП“.
“Не искам качеството на мерките да се гледа с пари. Когато са готови всички мерки и секторът е съгласен с това, тогава ще нагласяме финансовите инструменти, в зависимост от това колко пари имаме. Но тук ни трябва и Народно събрание. С този ресурс, с който разполагаме, трябва да сме много по-гъвкави и умни от другите държави”, каза Гечев.
Той разясни, че общият бюджет по Първи стълб е 1 100 000 000 лв. на година.
“От тях 10% от плащанията задължително отиват за преразпределителното плащане. Има 3% за млади земеделски стопани. Има 13+2% обвързана подкрепа.
Останаха екологичните плащания и СЕПП. Имаме изискването на това да има 25% пряко насочени към екологични схеми. Това, което остане, е базовото плащане, т.е. СЕПП. Другите пари земеделците ще получават при определени условия”, каза зам.-министърът и добави:
“Трябва да е ясно, че това, което се плащаше до момента като зелени изисквания, вече се нарича екологична условност. Тоест 7% от териториите, които дадено стопанство управлява, трябва да са насочени към различните екологични схеми по Първи стълб и то, за да се вземе базовото плащане - СЕПП”.
Бюджетът по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) пък е 1 440 000 000 лв., като според Явор Гечев тук въпросът е колко още средства държавата ще добави към тази сума.
“Минималният процент е 15. От тези пари между 5 и 10% ще са по подхода ЛИДЕР. Задължително изискване обаче е 35% от Втори стълб също да са екологично насочени. Така че всъщност парите не са чак толкова много”, заключи той.
Информационната кампания "ОСП работи за нас: Гледай напред" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от програма IMCAP на ЕС.
Следете темата и на cap4us.agri.bg