GPS системи за българските фермери? Защо не?

  • 29.08.2019 1:47
  • 594
  • 0
  • Новини
GPS системи за българските фермери? Защо не?

Българските фермери почти не ползват GPS системи в своите трактори и комбайни, но в редица Европейски страни този тип навигация и мониторинг по време на жътва, оран, пръскане и други агротехнически мероприятия спестява значителни разходи и води до увеличаване на реколтата със средно 10-17%.

За тези стопани, които искат да работят на високо ниво и според последните технологии в сектора, една GPS система е повече от условия за повишаване на производителността. През последните 12 месеца, цените на навигационните системи значително паднаха, като за някои модели сривът в цената бе с близо 80%! Обикновена GPS система струва около 5000 лева, но ако към нея има и устройство за безкормилно управление на комбайна или трактора, цената скача с 15 000 лв. Такива устройства достигат прецизност по време на жътва или оран в степен до само 10 мм. отклонение от перфетната посока на работа. Съществен принос GPS системите имат и когато са съчетани с чип карти за анализ на агротехническите мероприятия и ги съчетават в един общ работен процес и мониторинг. Така ако в дадена част на блока сте ожънали по-малко пшеница, когато тракторът мине с данни в чип-картата през това място, той ще натори повече, така че слабият добив на този почвен терен да се компенсира.

Днешните GPS системи стават все по модерни, с по-цветни екрани и допълнителни функции. Почти всички от тях са съвместими с широко разпространените Windows XP операционни системи и позволяват последващ анализ на всички работни процеси на полето.

Всички тези високотехологични творения са създадени с една цел да улеснят и да подобрят работата на фермерите, като паралелно с това доведат до увеличаване на реколтата. Кога родните зърнопроизводители ще имат възможността да концентрират вниманието си върху тези методи за увеличаване на производството и намаляване на разходите, не знаем, при положение, че само тази година те търпят огромни разходи заради липсата на адекватна държавна политика по компенсиране загубите заради сушата и липсата на регулаторни механизми в пазара за зърно.