За около 10 г. от създаването на легендарния плуг до 1848 г. Джон Диър произвел за нуждите на фермерите повече от 1000 броя на година. Принципът, от който той се водел при управлението на бизнеса и който остава непроменен и до днес, бил: „Никога не поставям името си на продукт, който не е най-доброто, което мога да дам“.
Иторията
Историята на ковача Джон Диър започва през XIX век и е тясно преплетена с колонизацията на американския Среден запад – голямо предизвикателство, даващо на новите заселници големи възможности и откриващо им перспективи за нормален живот.
През 1825 г. започва работа като помощник-майстор в ковачница и скоро след това печели уважение благодарение на изкусната си работа и старание. Икономическата криза обаче силно повлиява на условията за бизнес във Върмонт. За младия и амбициозен младеж картината била изрисувана с мрачни краски. Много от хората които обработвали селскостопански земи във Върмонт емигрирали в посока западните щати.
Историите за необятните възможности в другите щати обзели и Джон. Той взима решение да се пресели на запад, оставяйки собствения си бизнес, взимайки със себе си инструментите и малкото пари в наличност, които притежавал. След няколкоседмично пътуване Диър достига до малък град в щата Илинойс, основан от преселници от Върмонт. За негов късмет в града има спешна нужда от ковач и той отваря нова ковачница, само два дни след като пристига.
Предстояло му много и тежка работа – изработка на подкови за конете и едрия рогат добитък, ремонт на плугове и друг селскостопански инвентар на местните фермери. Именно от фермерите Джон разбира за трудностите, които изпитвали при обработката на меката почва на прерията, и как тя налепва по плуговете, които използвали, как трябвало да спират през няколко метра, за да ги почистват.
Плуговете, които заселниците донесли със себе си от източните щати, били предназначени за обработка на рохкави и песъчливи почви. Обработката на почвата ставала бавно и трудоемко, уморявайки хора и животни, което започнало да кара хората да се замислят за ново преселение в други щати.
Джон Диър започнал щателно да изучава проблема и достигнал до извода, че правилната форма на металната част на плуга, наречена „лемеж“, трябва да е извита, така че обръщаната от плуга почва да почиства полепналата пръст. Въз основа на тези му заключения, през 1837 г. Диър създава така наречения „стоманен самопочистващ се плуг“ с уникална конструкция, който преминава полеви изпитания.
Този плуг става и първата селскостопанска техника, изработена по поръчка на клиентите.
Компанията в години
През 1868 г. Джон Диър регистрира предприятието си като корпорация. През 1869 г. назначава своя син Чарлз Диър за вицепрезидент, а малко по-късно – за президент на компанията.
Към 1907 г. корпорацията вече произвежда няколко модела плугове, редосеялки, култиватори и друга техника. По време на третия президент на Deere & Company компанията придобива 6 независими производителя на селскостопанска техника, правейки възможно производството на почти цялата гама селскостопанска механизация, произвеждана в тези години
Джон Диър е и единствената компания в бранша, която сама произвежда всеки един компонент за своите машини – от болтовете и гайките до двигателите, трансмисиите, кабините и интегрирания софтуер.
През 1918 г. компанията закупува завод за производство на трактори във Ватерло, щата Айова.
В началото на 1928 г. управлението на компанията поема внукът на Джон – Чарлз Диър Вайман. Във времена, в които селското стопанство в САЩ се развивало с бурни темпове, решението на новия управляващ компанията за достигане на инженерно и технологично съвършенство на произвежданата продукция довело до голям успех, развитие и разширяване на Deere & Company. Въпреки Голямата депресия в САЩ през 1930-те години компанията достига оборот от 100 млн. долара за първи път през 1937 г.
По време на Втората световна война компанията продължава да подобрява своята продукция, което им дава добри позиции на следвоенния пазар. Скоро след смъртта на Чарлз Диър Вайман компанията влиза в списъка на 100-те най-големи компании в САЩ.