Какво трябва да знаят фермерите за бъдещия програмен период на Общата селскостопанска политика (ОСП) 2023-2027 г. и кои са условията и критериите, които са договорени към момента? Какви дейности, иновации и добри практики ще се субсидират в бъдещата рамка, както и на какво ще се дава приоритет? На всички тези въпроси дадохме отговор в поредното онлайн събитие, част от кампанията „ОСП работи за нас: Остани на линия!”, което Агри.БГ организира.
Гости на събитието бяха Светлана Боянова, председател на Институт за агростратегии и иновации, Светла Василева и Валентина Васильонова от Федерация на независимите синдикати от земеделието, както и Стоилко Апостолов, управител на Фондация за биологично земеделие „Биоселена“.
В рамките на събитието дискутирахме какво следва след като преговорите на високо ниво се оказаха успешни и Европарламента и Съветът на Европа си стиснаха ръцете, както и логични ли са притесненията на фермерите за социална условност и амбициите на Брюксел за повече биопроизводство.
"Това, което всички очаквахме - да се постигне компромис между ЕП и Съвета на министрите, с посредничеството на ЕК, по-скоро беше само по тези много ключови моменти, като зелената архитектура по Първи стълб, преразпределение на плащанията, т.е да се пренасочи плащането от големи към малки по различни варианти. Също така социалната условност, което беше предложение на ЕП. Също така съвместимостта на Зелената сделка и стратегиите за Биоразнообразието и От фермата до трапезата в новата ОСП. По всички тези параметри се получи компромис, но той е само политически. Да не забравяме, че предстои обличането му в чисто правна форма.
Много важен въпрос беше преразпределението от големи към малко. Определиха се 10% за малки и средни фермери, като тук задачата на страните членки е да кажат какво всъщност разбират под малки и средни фермери, които да получат за първи (определени отново от страните членки) хектари допълнително субсидия на площ. Беше дадена доброволна възможност на държавите членки да определят дали да има таван на плащанията, който обаче е фиксиран над 100 000 евро или да използват друг механизъм - намаляване на плащанията над 60 000 евро. Тук е важно да се каже, че комбинирайки различните инструменти - преразпределително плащане, таван на плащане и намаляване на плащане, трябва да се търси максимален баланс. Има и друго правило - не може преразпределителното плащане да надвишава средното национално плащане за страната. Друго споразумение беше постигнато за екосхемите, както и 13+2% обвързана подкрепа", обясни Светлана Боянова.
Постигнато бе и решение да бъде увеличена подкрепата за младите фермери, като се коментират диапазони между 70 000 и 100 000 евро.
"Във всички случаи в тази катастрофална демографска ситуация, един такъв стимул може да обърне сериозно нещата. Аз намирам последното споразумение за много положително. Да, това е политически акт и следват много стъпки, които трябва да бъдат решени. Но винаги трябва да се види крайната цел. За мен трансформацията на българското селско стопанство към по-зелено, по-дигитално и по-устойчиво за мен е много сериозна заявка", каза от своя страна Валентина Васильонова.
Към момента е ясно, че 25% от бюджета за директни плащания ще отива за екосхемите. И въпреки мнението на фермерите и данни от запитване на ЕК, затова, че земеделците, които получават повече директни плащания и трябва да изпълняват задължителни неща, са по-склонни да дават повече за доброволните такива, бюджетът по Първи стълб няма как да се увеличи.
"Няма допълнителен бюджет за Първи стълб. От парите по директни плащания ще бъдат заделени 25%, за които държавата членка трябва да предложи екосхеми. Целта им е да помогнат за постигане на целите на Европа, т.е през този преходен период от 5 години да се изпробват най-различни екосхеми, които да доведат до постигане на тези цели, фиксирани в стратегията - намаляване с 50% употребата на пестициди, намаляване с 50% на антимикробните средства в животновъдството, увеличаване на биоземеделието с до 25% от обработваемата земя", обясни Стоилко Апостолов.
Следете темата и на cap4us.agri.bg
