Не е тайна, че липсата на достатъчно земеделска техника е един от сериозните проблеми за българското земеделие. Статистиката сочи, че през миналата година в цялата страна са продадени едва шестдесетина нови комбайна. За страна, която годишно сее над 10 милиона декара есенници и още толкова царевица и слънчоглед, тази цифра направо е трагична. По изчисления на експерти на страната са необходими 100 000 трактора и поне 25 000 комбайна. В момента обаче зърнопроизводството крета с около една четвърт от нужната за нормално зърнопроизводство техника.
В преобладаващата си част това са стари и износени машини, минали вече повече от две десетилетия експлоатация, които все още се движат из полето благодарение на героизма на своите собственици.
Единственият път за подмяна на техниката е чрез европейските програми и спирането им би се отразило фатално на родното земеделие. Защото съвременно зърнопроизводство не се прави с дървени рала и волове. Модерен мощен трактор се продава на цена от 100 000 евро, а комбайн от среден клас струва 200 000 евро. Вярно е, че конюнктурата на пазара сега е твърде благоприятна за зърнопроизводителите, но старата техника е нископроизводителна, разходите за гориво на декар са големи.
Съпоставките показват, че най-масовият трактор на местните земеделски производители “Беларус” изразходва около 3 литра гориво за декар оран, докато “Масей Фергюсън” с мощност над 300 конски сили оре един декар само с 1,5 - 2,2 литра нафта. За светлата част на деня беларусът изорава около 40 дка, а фергюсънът - над 250 дка и в зависимост от дълбочината на оранта може да го направи с половината от разхода на горивото за беларуса. Как тогава да ги достигнем европейските фермери с два пъти по-скъпа и пет пъти по-малка производителност?!
По информация на Контролно-техническата инспекция на Министерството на земеделието машинният парк у нас е амортизиран на над 92 % . И в тазгодишната жътвена кампания ще излязат на нивите предимно комбайни “Нива” с ниска производителност, големи разходи и загуба на реколта.
Източник от КТИ сподели, че ако се спазват всички изисквания за техническа годност, едва ли и половината от машините ще могат да я постигнат.
Другият препъни камък за малките и средните арендатори е липсата на собствени складови площи. Веднага след прибирането на реколтата, този който няма складове, продава точно когато цените са най-ниски, т.е. когато върху него действа т. нар. жътвена преса - времето, в което всеки, притиснат от липсата на складове и от нуждата от оборотни средства, иска да продаде зърното си. Така на пазара не може да се установи цена, която да удовлетворява производителите и те губят. / Хари Хралампиев, в-к Монт Прес/
Какво се случва преди жътвата?
