Преразпределителното плащане е второто най-чакано плащане след това по Схемата за единно плащане на площ. Как тази интервенция ще се прилага в Общата селскостопанска политика (ОСП) 2023-2027 г., предстои да се дискутира отново.
Министерството на земеделието излиза с ревизиран вариант на своето предложение, който ще бъде обсъден на предстоящото заседание на Тематичната работна група (ТРГ) за разработване на Стратегическия план, планирано за 5 февруари.
Схемата „Допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост“ вече бе разгледана на заседание на ТРГ в края на 2020 г. Тогава стана ясно, че опитът от прилагането на й в периода 2014-2020 г. е показал, че плащането като добавка за първите 30 ха към основното плащане на площ повишава подпомагането от директни плащания и подобрява доходите на малките и средни по размер стопанства.
От ресорното ведомство бяха предложили интервенцията да бъде насочена към стопанства с размер до 500 ха, които да получават подпомагане за първите 30 ха.
В новия вариант на проекта на интервенция обаче прагът на стопанствата, към които е насочена помощта, е повишен от 500 на 600 ха по предложение на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). Официалното становище на асоциацията гласи:
“НАЗ счита, че предложението за въвеждане на изискване по интервенцията за максимален размер на земеделските стопанства до 500 ха е дискриминационно, недостатъчно аргументирано и икономически необосновано. Ако се опрем на опита от прилагането на Схемата за преразпределително плащане през периода 2014-2020 г., ще установим, че именно по тази схема бяха извършени най-много злоупотреби, бяха установени най-много изкуствено създадени условия и разделяне на стопанства, с цел облагодетелстване в по-голям размер по схемата.
Именно при по-малките и средните стопанства се наблюдава по-голям икономически ефект от разделяне на стопанството на няколко по-малки стопанства. Този факт в никой случай не допринася за балансирано разпределение на подпомагането на хектар и не постига по-висок преразпределителен ефект на подпомагането.
В допълнение, както е разписано и в самата интервенция, малките и средните по размер стопанства са най-голямата група стопанства в страната, тоест дори и да се ограничи достъпът до интервенцията на стопанствата над 500 ха, средствата за малките и средните стопанства няма да нараснат до толкова, че да се постигне по-висока финансова устойчивост. В тази връзка НАЗ категорично се противопоставя на предложението за ограничаване на обхвата на интервенцията за „Допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост“.
Отговорът на ресорното ведомство е, че съгласно препоръките на Европейската комисия (ЕК) по схемата е насочен по-голям ресурс към по-малките стопанства. И все пак горният праг се увеличава от 500 на 600 ха.
Наред с това, остава изискването бенефициентите по схемата за допълнително подпомагане на доходите за устойчивост да изпълняват изискванията за предварителната условност, за да получат субсидиране по интервенцията.
Всички други критерии остават непроменени, като с това земеделското министерство се надява “България да запази и в същото време да надгради постигнатите резултати до момента”.
Следете темата и на cap4us.agri.bg
