Преходният период за агроекология и био: Какви са идеите за мерките?

  • 11.05.2021 6:43
  • 11
  • 0
  • Новини
Преходният период за агроекология и био: Какви са идеите за мерките?

На специално заседание между бранша и представители на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) бяха обсъдени мерките 10, 11, 12, 13 и 14 от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), които ще се прилагат в т.нар. преходен период 2020-2022 г., преди реалното започване на работата на Общата селскостопанска политика (ОСП) през новия програмен период. 

 

“Ще се дава възможност за поемане на краткосрочни едногодишни или двугодишни ангажименти по агроекологичните мерки 10 и 11”, разказа за Агри.БГ след срещата Божидар Петков, председател на Българска асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните (БАМ-Я).

 

Той обясни, че едно от предложенията на аграрното министерство, заложени по мярка 10, е за създаване и поддържане на буферни ивици с медоносна тревна растителност. 

 

“Ние предлагаме да не е само тревна, но и храстовидна или дървесна растителност. Защото специално и в биологичното производство, гледаме нашите буферни зони да са дълготрайни. Буферните зона могат да бъдат и от арония, акация и др. Медоносни растения, като пак ще се осигурява храна на пчелите”, посочи Петков.

 

По думите му друго предложение е затревените площи в междуредията да бъдат с изкуствени тревни смески, в които има и азот-фиксиращи растения, за да може да се усвоява и задържа въглеродният диоксид в почвата. 

 

Първо трябва да се изясни кои ще имат право да кандидатстват и кой - не. Това каза от своя страна Димитричка Търпанова, зам.-председател на Добруджанския овощарски съюз, която също е присъствала на заседанието. 

 

Според нея важен момент е, че се залага да има представена фактура за купени тревни смески. “Но при положение, че ние в един цял програмен период прилагахме затревяване на междуредието, голяма част от градините са на практика затревени. Т.е. тези, които кандидатстват с нов ангажимент нека представят такава фактура, но другите - не. Освен това затревяването ни е предимно с азот-фиксиращи култури и не е необходимо хората да разорават готови затревени площи, за да отговарят на условията”, посочи Търпанова. 

 

По направление "Контрол на почвената ерозия" е включено изискване чрез затревяване на междуредията на лозята и трайните насаждения земеделският стопанин да прилага поддържане на нисък тревостой на междуредовото затревяване и вътрешноредово окопаване на насажденията. 

 

“Голяма част от нашите производители са с капковото напояване, което е по реда и на практика те работят с косачки и мулчери, които са дискови и окосяват над капковия маркуч. Много е трудно тези маркучи да се вдигат и да се окопава. Затова ние сме против. Така или иначе се поддържа ниска тревата, не е нужно да трябва хората да купуват техника и да правят такъв голям разход за окопаване на вътрередовото пространство”, обърна внимание Търпанова. 

 

Това са предложения, които ще носят временен характер. Очаква се обсъдените наредби да бъдат публикувани за обществено обсъждане. 

 

Разговорът върху дългосрочните мерки, които ще се прилагат след 2023-а г., е насрочен за 20 януари, по време на деветото заседание на Тематичната работна група. 

 

Следете темата и на cap4us.agri.bg

 

Добави коментар