Какви промени да настъпят в обвързаната подкрепа за плодове и зеленчуци през новия програмен период, бе тема на дискусия на последното заседание на Тематичната работна група на 30 декември 2020 г. Не всички предложения на Министерството на земеделието обаче бяха посрещнати с отворени обятия от бранша.
Една от идеите за промяна е производителите на плодове да получават субсидии за трайните си насаждания, включени в специален регистър, за определения период на плододаване и след доказване на реализираната продукция.
С така предложената схема обаче не са съгласни браншовици, които излизат с общо становище, подписано от Съюз на Дунавските овощари, Добруджански овощарски съюз, Съюз на овощарите в България и Българска асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните.
Според тях по този начин ще се стимулира отглеждането на стари и нерентабилни овощни градини за сметка на нови и интензивни градини, които ще останат без подпомагане.
Производителите настояват при създаването на регистъра с трайни насаждения да се има предвид, че съвременните овощни градини имат възможност да плододават още на втората година, а на третата са в пълно плододаване.
Затова те предлагат в работната група по създаване на регистъра да бъде включен представител на браншовите организации по региони. Техният мотив е, че агрономите на сдруженията познават своите членове, с какви насаждения разполагат, тяхната възраст и плододаване.
Браншовици: С ограничаване на обвързана подкрепа на младите насаждения по никакъв начин не стимулираме производителите да преминат към подмяна с иновативни сортове.
Друго тяхно предложение е новосъздадени/подменени градини от овощари, които имат стари насаждения и се занимават с това производство отдавна, да могат да кандидатстват и с новите. Това да важи обаче само за овощари с опит, за да няма злоупотреби. Стопани с новосъздадени градини могат да получават подпомагане по млад фермер или по полупазарните мерки, уточняват сдруженията.
Тъй като над определена възраст старите градини стават неефективни и нерентабилни, те могат да получават компенсаторни плащания за стари сортове, ако са такива, или за биологично производство, ако са сертифицирани, допълват от бранша.
Друга тяхна идея засяга подпомагането на производители с частично пропаднали площи заради климатични аномалии, които трудно доказват добиви. Сдруженията предлагат с протоколи за частично пропаднали площи над 50% до 99% да се доказват добиви пропорционални на частта на пропаднали площи, за които да се получи пълният размер на обвързаната подкрепа.
Пример: Ако производител на ябълки трябва да докаже 1000 кг/дка добив, за да получи пълния размер на обвързаната подкрепа, но има протокол за 70% пропаднала площ, то той да докаже само 300 кг/дка и пак да получи пълния размер на помощта.
За да няма злоупотреби и тук, браншовиците отново предлагат в комисията по определяне на щетата да участват представители на организациите.
По отношение на подпомагането за зеленчукопроизводителите земеделското министерство залага като условие за участие в схемата наличието на система за капково напояване. Голяма част от стопаните обаче нямат узаконени водоизточници, особено в районите с плитки води. Стимулирането и финансирането им да изграждат системи за капково напояване биха имали по-добър ефект, убедени са от бранша.
Предстои да разберем кои техни предложения ще се посрещнат с разбиране от държавната администрация и дали ще бъдат взети предвид при окончателното разписване на мерките и схемите в новата ОСП.
Следете темата и на cap4us.agri.bg