Кои са екосхемите, по които фермерите ще могат да получат допълнително плащане в Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2023 г.? Както и за какво? Разяснение дава ексклузивно за Агри.БГ зам.-министър Явор Гечев по време на уебинар за стратегическия план на България, част от кампанията "ОСП работи за нас: Гледай напред".
"Заварихме три екологични схеми, като две бяха по биологично земеделие за животновъдство и за растениевъдство. Основната схема беше за ротация на културите, зелени покривки. Разбира се, при предварителен анализ както на ЕК, така и на Министерство на екологията това не беше достатъчно.
Вече са финализирани 9 схеми, като едната е двойна. Запазихме това, което беше направено по отношение на преместване на базата на биологичното земеделие в Първи стълб. Не изместваме изцяло тежестта в Първи стълб, продължава подпомагането и по Втори стълб. Но ние зачитаме биологичното производство за т.нар. условност на ниво стопанство в размер на 7%", каза зам.-министър Явор Гечев.
Тук ще се подпомагат стопаните, които са вече сертифицирани като биологични производители, обясни Гечев.
"Ще оставим за Втори стълб схемите, които са на тези, които са в преход. Опитваме се да минимизираме и риска по отношение на това, че, когато има средства по ПРСР, имаме земеделски производители в биологичния сегмент. А когато няма пари, няма и желаещи. Тук даваме една допълнителна възможност за устойчивост, която ще подпомогне биологичното производство в Първи стълб както при животните, така и при растенията", добави той.
Ето кои са и останалите 8 схеми
Поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура. Това е подходът, който са избрали България, Франция, Германия.
"Досега практиката беше такава, че оставяхме угари. Ние заедно с Министерството на екологията се съгласихме, че нито е най-екологичното нещо да се оставят угари, нито е най-икономически изгодното. Представете си, че трябва да отговаряме на тези 7% условност само с угари. Това би значело, че 7% от обработваемата земя на практика да не се използва за земеделски оборот.
Затова сме се постарали с тази мярка да направим т.нар малки оазиси, както в западните държави, в които да няма човешка намеса. Тоест различни територии, които са за природата. В Зелената сделка се казва, че трябва да достигнем 10% ландшафтни елементи. Ние още сега ще отговорим на всички изисквания", каза той.
Това са непроизводствени, свързани със земеделието, екологични зони, които, ако земеделските производители полагат усилия за тях, ще вземат допълнително подпомагане за конкретна дейност, увери Гечев.
Следващата мярка е Запазване и възстановяване на почвения потенциал. Тя е насочена към изискванията до 2030 г.
"Може да прилагаме зелено торене, засявайки определени култури, които да престоят определено време като покривка върху почвата, особено през зимните месеци. Или да изберем т.нар. зелени практики - например зелени отпадъци, включително утайки, биологични материали, събрани от кръговата икономика", разясни зам.-министърът.
Друга схема е за намаляване използването на пестициди.
"По отношение на схемата за намаляване използването на пестициди имаме 3 основни компонентна, които земеделските производители, ако искат, могат да прилагат. Първият е неползване на глифозат съдържащи средства. Тоест без тотални хербициди. Разбира се, това няма да е достатъчно само по себе си. Разработили сме три мерки, като едната е неизползване на отровни вещества от първа група, а другата прилагането на феромонови уловки. За да се получи подпомагане по тази схема, трябва да се изберат две от трите схеми, като задължително е да не се ползват тотални хербициди", каза още той.
Следва схема за екологично поддържане на трайни насаждения.
"Тук става въпрос за сервитутните зони около трайните насаждения, които да поддържаме с определен естествен тревостой и да не ги третираме. Стимулираме насочването на всички допълнителни площи от земеделието към определеното им използване за екологични цели, за да сме максимално ефективни, но в симбиоза със селското стопанство", добави Гечев.
Министерството е заложило и няколко познати схеми, а именно постоянно затревени площи, поддържане и подобряване на биоразнообразието в горски екосистеми и разнообразяване на отглежданите култури, която остава основна мярка.
Последната е схемата за буферни екологични ивици.
"Буферните екологични ивици не са мярка, която ще ни плаща допълнително. Но това е мярка, с която да изцедим резервите от земеделското производство и да ги насочим пряко към екологията поради ред причини. Разписали сме я като отделна мярка, за да може да е видима. Имате правно основание на база, на което очертавате. Но на практика вие не засявате цялата територия. Винаги се получават едни буферни ивици, които до тук не сме ги подпомагали. Идеята е за поддържането на тези буферни ивици, които са насочени към територията, да имате определени изисквания", уточни Явор Гечев, като по този начин фермерите ще могат да използват тези площи за онези 7% допълнителна условност, която трябва да постигнат.
Информационната кампания "ОСП работи за нас: Гледай напред" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от програма IMCAP на ЕС.
Следете темата и на cap4us.agri.bg
