Въпреки че новият програмен период на Общата селскостопанска политика (ОСП) стартира едва тази година, в Брюксел вече се работи върху предложения за нейното подобряване след 2027 г.
През юни 2024 г. са изборите за нов Европейски парламент (ЕП). Той ще излъчи състава на новата Европейска комисия (ЕК), която, от своя страна, ще трябва да разработи новите политики, включително и следващата ОСП след пет години.
През октомври Комисията по земеделие към ЕП ще излезе с оценка на въздействието на ОСП за 2021 г. и 2022 г. В самата ЕК има работна група, която разисква тази тема. Отделно Белгия, която поема ротационното председателство за периода януари – юни 2024 г., е заложила като важна точка в своята програма визията за ОСП след 2027 г. и е поискала становище от Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК).
„Като член на ЕИСК аз вече имах одобрено самоинициативно становище по сходна тема. Искането на Белгия позволи разширяването на работната група, което ще даде възможност да съберем по-широк кръг от мнения. Като докладчик по това становище вече съм във връзка с водещи организации като Copa-Cogeca, Carbon Net и European Environmental Bureau”, обясни за Агри.БГ Стоян Чуканов – българският представител за сектор „Земеделие“ в Комитета.
През следващите няколко месеца предстои да бъде направена дискусия с максимален брой заинтересовани участници. Идеята е по време на това обсъждане да бъдат проведени публични изслушвания на фермерската общност, включително и в България.
Един от важните моменти за обсъждане е потенциалното присъединяване на нови страни членки, като Украйна, Турция, Черна гора. Европейските страни особено от Източна Европа вече усетиха сътресения на пазара заради конфликта с Русия. Не може да не бъде отчетен фактът, че обработваемата земя на Украйна е почти толкова, колкото на целия ЕС.
При един такъв потенциално нов играч трябва да си зададем въпроса какво ще се случи с бюджета на ОСП, ако остане в същия вариант с плащане на площ. Ако Украйна влезе в ЕС независимо като какъв член, бюджетът на ОСП едва ли ще издържи.
Какво правим и с високите изисквания, заложени например в Директивата за устойчиво управление на пестициди, с държави, които имат огромно производство, но не отговарят на тези условия, като Турция например.
Отделно изравняването на субсидиите между страните членки се обсъжда вече два програмни периода. За тази т.нар. външна конвергенция комисарят по земеделие Януш Войчеховски говори във всяка една своя реч. Процесът ще бъде труден, но в края на сметка трябва да започне реално да се случва.
„Донякъде шансът за запазване на европейския модел на фамилно фермерство може да мине през екологичните ангажименти. Вече е факт влизането на мултинационалните компании в Украйна, които работят с широк замах и друг тип инвестиции. Такова отваряне на пазара, каквото наблюдаваме в момента, би имал застрашаващ ефект върху европейския модел“, смята Стоян Чуканов.
Освен това върху бюджета на ОСП се вменяват все повече изисквания, включително екологични. Фермерите не просто произвеждат храна, а извършват и редица услуги в полза на обществото, като поддържане на ландшафта, биологичното разнообразие и др.
„Крайно време е бюджетът на ОСП, който в момента намалява като процент от многогодишната финансова рамка, да смени посоката и да започне да се увеличава. В началото бюджетът за ОСП е бил 70% от общия бюджет на ЕС, а сега вече отива на 33%. Такава е била концепцията, но с течение на времето изискванията към фермерите нарастват, което предполага и едно по-достойно подпомагане“, сподели за финал българският представител на сектор „Земеделие“ в Брюксел.
Информационната кампания "ОСП работи за нас: По-зелени и умни!" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от ЕС.
Следете темата и на cap4us.agri.bg
